Този текст не е поредната апокалиптична прогноза за края на света. Но разкрива почти сигурните последици от само едно по-мощно изхвърляне на плазма от слънцето, което би могло да предизвика изключително мощна магнитна буря. Тя може да се случи, както във всяка следваща минута, така и след месеци, десетилетия или дори столетие. Това стана ясно от интервю за  jivotatdnes.bg с ръководителката на Геомагнитната служба към Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при БАН доц. Петя Трифонова.

Доц. Петя Трифонова

Противно на логиката, че световният напредък в технологиите ни прави по-силни и защитени от катаклизми, с днешна дата се оказваме по-уязвими от мощни магнитни бури, казва доц. Трифонова. „Ако сега се случи мощна геомагнитна буря от 9 бала, каквато е имало през 1859 и през 1921 г., ни очаква сериозен проблем с електропреносната система и трансформаторите, далекосъобщенията, радиовръзките и комуникациите, а също и с GPS-навигацията. Дори при по-ниска степен от 7-8 бала, се засягат сателитите – отклоняват се от орбитите и зададените им височини, нарушава се възможността да приемат и предават. Петя Трифонова напомня, че за разлика не само от двете най-големи, но и от изригването през 1989 г., ако сега се случи буря от такъв мащаб, пораженията ще са „още по-страшни. Ставаме все по-уязвими, категорична е учената. Например ние много разчитаме на електроенергията. А високоволтовите съоръжения са много по-застрашени от индуцираните напрежения. Ако настъпят подобни магнитни бури, почти сигурно ще останем не само без ток, но и без мобилни телефони и безжичен интернет. Малък хаос!, уточнява доц. Трифонова.

Най-големите магнитни бури в историята

Най-мощната регистрирана буря, откакто се водят измервания в света, е от 1859 г. Тя започва с малко изригване, което „проправя път“ на второ, което е с невъобразими обем и мощ. То достигнало земята за рекордните 18 часа. Най-сериозни били пораженията по телеграфните стълбове, които изгаряли като в шоу с фойерверки. Няма данни как и дали самите хора са почувствали по специфичен начин почти апокалиптичното изригване, което било с десетки пъти по-мощно от следващото най-голямо - през 1921 г.

Именно през октомври и ноември 1921 г. е отчетена най-мощната геомагнитна буря на 20-ти век. Тя била регистрирана по време на 18-дневен период на геомагнитно смущение. Пиковете й били от планетарен индекс 9, а вариацията на магнитното поле достигнала колосалните 5 000 nT/min. Нанотесла е единицата, с която се измерва плътността на магнитното поле.

През март 1989 г. също става огромна магнитна буря, но с по-локално въздействие - в двата полярни кръга и Канада. В Квебек 5 милиона души остават без ток за цели 12 часа.

Следващата голяма буря е през 2003 г. В някои райони на земята тя довела до смущения в сателитите, комуникациите, засегнати били самолетите. Точно тогава на север от 35-градусовия паралел, в който попада и въздушното пространство над България, са отчетени и завишени стойности на радиация на борда на въздухоплавателните машини. На същите географски ширини, но на юг – в района на Южна Африка имало повреди в трансформаторите, а в Русия е пострадала електронната сигнализация на влаковете.

България и слънчевите изригвания

Последната най-мощна магнитна буря в България е от 7 бала през април 2011 г., а преди това през ноември 2004 г. и декември 2006 г. Според данните най-големи смущения се наблюдават през пролетта и есента. Това оборва масовото схващане, че най-много магнитни бури има през лятото. Хората смятат, че след като слънцето е силно и грее повече време в денонощието това означава непременно повече слънчеви изригвания, което няма общо с реалността, посочва доц. Трифонова.

Магнитните бури и късметът

Ако има мощна магнитна буря, „късметът“ на България или което и да е място по света зависи през коя част на денонощието летящата плазма достигне земята. Силовите линии са така ориентирани, че най-силно засегнати са обърнатите към слънцето части на планетата.

Какво всъщност е магнитната буря

Слънцето изхвърля поток от плазма, в която има протони и електрони. За разлика от нормалните 400 км./сек., с които лети слънчевата плазма, при геомагнитна буря този поток се движи от 900 км/сек.

При благоприятна ориентация на геомагнитното поле потокът може да достигне земята за 5-6 дни, а при мащабно изригване и за по-малко. При „пристигането“ на частиците до земята, те огъват нейното магнитно поле. Тоест не проникват директно, а през полюсите и от там се разпространяват по магнитните силови линии по посока екватора. Така се образуват две системи – около полюсите и при екватора.

Добрата новина за България е, че сме в умерените ширини т.е. по средата. Така нас не ни засяга нито екваториалната, нито полярната система. През септември, 1859 г. обаче бурята била толкова мощна, че полярните сияния достигнали не само ширините на България, но дори и на юг до Северна Африка. На полюсите сиянието било толкова голямо, че станало по-силно от самото слънчевото греене.

Максималната стойност по скалата за геомагнитната активност на слънцето е 9 бала, но тя се достига веднъж на няколко десетилетия. При 5 имаме слаба магнитна буря, при 6-7 умерена и силна магнитна буря имаме при стойности 8 и 9 бала. Най-често обаче животът ни преминава в рамките на 2 до 4 бала и много рядко стойността нараства достига или надхвърля 5. 

Слънчев цикъл и магнитни бури 

Един слънчев цикъл трае цели 11 години. През това време петната върху неговата повърхност, откъдето изригват колосалните потоци плазма, се променят постоянно.

Последният цикъл, който е започнал през 2008 г. се определя от учените в БАН като слаб. Смята се, че колкото повече активни петна обърнати към Земята има, толкова по-голяма е вероятността да ни засегне евентуално по-мощно изригване. Тъй като вървим към края на този цикъл, петната по слънчевата повърхност намаляват и би могло да се предполага, че не ни очаква нещо сериозно, увери доц. Трифонова. "Макар че никой не може да даде гаранция дали едно петно, а те са много, не би могло да се промени внезапно и да изхвърли огромно количество плазма", допълни тя.

 

В реално време геомагнитна прогноза може да видите тук:

http://www.geophys.bas.bg/kp_for/kp_mod_bg.php  

Сподели във Facebook