Човешката фантазия е необятна – доказа го Софийският фестивал на науката

Виждали ли сте как се прави ток от малини, слушали ли сте музика, създадена от портокали, усещали ли сте как влияят на емоциите ви различните цветове? Тези и още много други любопитни теми привлякоха вниманието на стотици посетители на 7-мото издание на Софийския фестивал на науката, организиран от Британския съвет.

Над 40 събития в рамките на четири дни в средата на май разкриха фантастични постижения на науката, изкуството и литературата в „София Тех парк“. Институтът по космически изследвания и технологии на БАН представи филм за българските уреди в реална космическа обстановка на орбиталната станция. Учените от организацията участваха заедно с „National Geographic“ в интерактивната изложба „Марс отблизо“. С помощта на комплекти за виртуална реалност посетителите можеха да се разходят по повърхността на Марс, както и да преживеят кацане на Червената планета. Сред уникалните експонати на изложбата беше българска разработка на космическата апаратура „Люлин-МО“ за измерване на параметрите на йонизиращата космическа радиация по пътя до Марс и мостри на български космически храни.

За съкровищата, които крият камъчетата по плажа на Черно море

и за това каква е връзката между мидите и екологията разказаха учени от Института по океанология. „За първи път идвам на фестивала, но съм очарована. Изслушах лекция за микроинвазивната хирургия, която много ме впечатли. Работя в областта на медицината и тази сфера живо ме интересува. Освен това, както знаем, ученето продължава цял живот“, каза Мариана Михайлова.

 

Специален гост на седмото издание на Софийския фестивал на науката беше доц. д-р Петър Берон – зоолог, запален пътешественик и директор на Националния природонаучен музей при БАН от 1993 до 2005 г. При представянето на учения пред публиката директорът на Британския съвет Любов Костова подчерта, че той е вдъхновил няколко поколения млади хора да тръгнат по пътя на науката. „Родена съм в Нигерия и израснах там. Бях на около 5 години, когато в страната гостува д-р Петър Берон. Няма да забравя как непринудено, докато разговаряше на маса с приятели, изведнъж д-р Берон скачаше и взимаше някоя буболечка, която пълзи на стената или на земята. Слагаше я в епруветка и я пращаше по багажа на българи, които се прибираха към родината“, разказа Любов Костова. Благодарение на пътешествията на д-р Берон в повече от 90 страни на пет континента Природонаучният музей има богата колекция от екземпляри от различни видове животни. „Изследвал съм живота в едни от най-дълбоките пещери в света – от дъното на пропастта Берже във Франция, през пещерите в Лаос и в планините на Кения. Бил съм и в Северна Корея, но там властите не ни разрешиха да видим пещера“, каза пред публиката зоологът. Той подчерта, че

науката е безкрайно приключение, за което неведнъж е рискувал живота си.

За друго преживяване – до непознатата Патагония, разказа португалецът глациолог Енаут Изагире. С екип от още петима души и с финансовата подкрепа на „National Geographic” той стига до непристъпните, но приказно красиви ледници на Патагония, които са най-обширните в Южното полукълбо отвъд Антарктида. Докато в по-топлите северни региони на страната живеят пуми, планините на юг са осеяни с ледници, които се топят със скорост до 100 пъти по-висока откогато и да било през последните 350 години. „Причините за топенето са две – глобалното затопляне и покачването на морското равнище“, установява по време на миналогодишната си експедиция Енаут Изагире. Пред екипа на в. „Животът днес“ той сподели, че готви нова експедиция отново в Патагония, защото има още много неща, които да изследва. „Знаете ли, покрай мен много млади хора се интересуват от наука, изследвания и експедиции. Отраснал съм в семейство, което винаги е пътешествало и ме е подкрепяло да продължа напред. Така че донякъде любовта към науката се възпитава. След като се върнах от Патагония обаче, сякаш промених мирогледа си.

Когато видиш със собствените си очи климатичните промени, започваш да мислиш какъв може да бъде твоят принос

за овладяването на бъдещи природни катаклизми. Разбираш, че всички имаме принос за глобалното затопляне. Както аз, така и повечето хора в Португалия се опитваме да пазим чиста околната среда и да намаляваме вредните емисии, които създаваме чрез дейността си. Приносът на всеки човек е значим в този смисъл. Карам колело, рециклирам боклука си, това е въпрос на възпитание и култура“, допълни Енаут Изагире.

По време на фестивала имаше специална училищна програма. Децата не спираха да се скупчват пред интерактивната пясъчна кутия на Робо Лига - платформа за развитие и обмен на идеи в областта на роботиката. Тази кутия помага на подрастващите в уроците по география, защото превръща пясъчната повърхност в топографска карта. Когато преместиш с ръка или гребло пясъка на друго място в кутията, той се осветява от специален проектор, за да наподоби промените в релефа. По-високите части на пясъка се осветяват в кафяво, а най-ниските в синьо, за да наподобяват морето.

„Интерактивният проект използва програма, която може безплатно да бъде изтеглена от интернет.

Тя се свързва с проектора и той осветява пясъка при движение, така скучните уроци по география се превръщат в истинско забавление за децата, защото те детайлно могат да изучат и да разберат какво означават различни географски понятия“, разказа пред екипа ни един от  представителите на „Робо Лига“ на фестивала. Деца между 4 и 17 години не излизаха с часове от Експлораториума. Там им показваха звездното небе под купола на картонен планетариум, забавни експерименти в областта на физиката и химията, интерактивни инсталации на Световния фонд за дивата природа (WWF), стихове и цитати от любими български и чуждестранни произведения, пренесени върху тениски, чанти и бижута, и още, и още.

 

„Заслужава си да доведеш детето си на такова място, защото тук може да учи и да опознава света, докато се забавлява. Дъщеря ми изпробва как се свири върху портокали, свързани с кабели към лаптоп. Чрез някаква програма, докосвайки различните портокали с пръчица, се чуват различни звуци, много ѝ хареса. Нямаме търпение да отидем на щанда за забавна математика и да видим въртележките с пластмасови чаши на експерименталната площадка“, сподели 37-годишната Веселина Георгиева. Организаторите на фестивала са на едно мнение – неслучайно се смята, че първите 7 години са най-важните. Софийският фестивал на науката вече е на толкова и продължава смело напред, за да вдъхновява и развива будните умове на малки и големи.

Сподели във Facebook