.jpg)
Настроенията срещу ваксините повишават риска от морбили
От няколко седмици в съседна Румъния има епидемия от морбили, като до момента са установени над 3500 случая. При 17 от пациентите заболяването е завършило фатално. Освен в северната ни съседка повишена заболеваемост се отчита в Италия – над 750 души, и Великобритания – над 600 болни. Според доклад на Европейския център за контрол на заболяванията, в страните от ЕС най-висока е заболеваемостта от морбили във възрастовата група до 1 година и в групата 1-4 години.
81% от всички заболели са неимунизирани, 8% са имунизирани с 1 доза, 4% са с данни за имунизация с 2 и повече дози, а 7% са с неизвестен имунизационен статус. Според нашето Министерство на здравеопазването към момента не съществува заплаха от разпространението на морбили на територията на България. За да бъдат предотвратени рисковете, властите са изпратили до Регионалните здравни инспекции указания за взимането на превантивни мерки за предпазване на населението.
Всички общопрактикуващи лекари трябва да направят преглед на имунизационния статус на пациентите си
на възраст от 13 месеца до 18 години, подлежащи на имунизация срещу морбили. Наложително е откритите неимунизирани да бъдат обхванати с една доза комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Съгласно българския имунизационен календар предотвратяването на заболяването се осъществява с комбинирана ваксина срещу морбили – рубеола – паротит (МРП), чието поставяне е задължително. За изграждането на пълен имунитет е необходимо децата да бъдат обхванати с две дози, като първата доза се поставя на 13-месечна възраст, а реимунизацията се прави на 12 години.
Морбили е детска ваксинопредотвратима инфекция, причинена от вирус.
В определени случаи протича тежко, а понякога е смъртоносна, особено при малките деца. Според данните на СЗО всяка година повече от 100 000 души в целия свят, основно деца под 5 г., умират от морбили. Във високоразвитите държави заради високото ваксинално покритие заболяването се среща рядко. Но има опасност заради засилващото се сред някои групи родители антиваксинално поведение отново да възникнат сериозни епидемии.
Признаците
Инкубационният (скритият) период на заболяването е между 10 и 14 дни след заразяването, което става чрез контакт с болен човек. През това време отсъстват каквито и да е симптоми. Най-често първите оплаквания са свързани с леко повишена до умерена температура – 37,5 – 38,5 градуса, хрема, болки в гърлото, суха кашлица и зачервени очи (конюнктивит). Много характерен симптом са малките бели петна със синкаво-белезникаво връхче на червена основа, разположени в устата и от вътрешната страна на бузите. А кожният обрив е представен от големи плоски петна, които често се сливат. Най-често обривът започва от лицето, главно зад ушите и по протежение на линията на косата. През следващите дни обривът се разпространява по ръцете, гърдите и гърба, бедрата, подбедриците и ходилата. В същото време температурата се покачва рязко и може да достигне до 40 – 41˚C. След това интензитетът на обрива започва да спада – първоначално по главата, а след това и в останалите обхванати зони на тялото, най-късно по ходилата.
Заразният период, в който всеки болен може да предава вируса на околните, е от четири дни преди появата на обрива до четири дни след като пъпките избият. Т.е. за няколко дни в инкубационния период заразеният не знае, че вече в организма му се развива вирус, и няма никакви оплаквания, но предава заболяването. Заразяването става, когато болният кашля, киха или говори и отделя капки, съдържащи вируса. Дори пръските да не попаднат директно в дихателната система на околните, а по предмети и повърхности, вирусът остава активен с часове и може да се пренесе в организма чрез пипане на устата и носа и търкане на очите със замърсени ръце. Вирусът на морбили се размножава в лигавиците на горните дихателни пътища.
Усложнения на заболяването
Най-често се среща бактериална инфекция на ушите, особено при децата. Тя протича със силни болки, ново повишаване на температурата, изтичане на гноен секрет от засегнатото ухо. Сред другите усложнения са ларингит, бронхит и пневмония, която, особено при пациенти с компрометиран имунитет, протича много тежко и е една от възможните причини за фатален край на заболяването. Според медицинските статистики около 1 на всеки 1000 болни от морбили развива енцефалит – възпаление на главния мозък. То протича с обилни повръщания, от които не следва облекчение, конвулсии, главоболие, екстремно висока температура, замъглено съзнание и дори кома. Друго усложнение е тромбоцитопенията – намаление на броя на кръвните клетки, които отговарят за нормалното кръвосъсирване.
Бременните жени трябва да предприемат всички мерки, за да не се разболяват от морбили, защото инфекцията предизвиква висок процент аборти, преждевременно раждане или ниско тегло на новороденото.
Срещу морбили има ваксина, но не и специфично лечение
При неваксинирани хора, които са били в контакт с болни от морбили, някои лекари препоръчват да се направи ваксина най-късно до 72 часа след излагането на риск от заразяване. Дори и след това, ако заболяването все пак се развие, то ще протече по-леко и за по-кратък период. При бременни жени, най-малките деца и хора със слаба имунна система, които са изложени на вируса, до 6 дни може да се приложи специален имунен серум (антитела), който евентуално да предпази от заболяване или да намали силата на симптомите.
Когато заболяването се разгърне, най-често се прилага симптоматично лечение – антитемпературни лекарства, оводняващи разтвори за прием през устата, витамин А. Установено е, че във високи дози – 200 000 международни единици (IU) за два дни този витамин намалява остротата на заболяването. При бактериални инфекции в белия дроб или ушите лекарят може да предпише антибиотик. По-тежките усложнения като пневмонии и енцефалит се лекуват в болница.
Ако веднъж сте преболедували от морбили, организмът е изработил имунитет срещу заболяването и не можете да заболеете отново.
