Заложници на себе си

Всички сме гледали американски филми, в които полицаят предупреждава арестувания, че всичко, което каже, може да бъде използвано срещу него. Не трябва да допуснем подобна ситуация със себе си, без да сме престъпили закона, а обратно - заради усърдието ни на активни граждани. Тази есен демокрацията в България направи огромна стъпка – най-после имахме референдум, който привлече огромен брой хора да участват пряко във вземането на кардинални решения за държавата. Но много бързо се оказа, че отговорите, които драснахме в бюлетината, могат да бъдат използвани срещу нас. Разбираем беше ентусиазмът да сринем статуквото, сладостта да натрием носа на политиците, желанието за месеци да преобърнем политическата система с хастара навън. Но в основата на самата демокрация стоят процедури и механизми, които само на пръв поглед са еднозначни и елементарни. В случая главният проблем се оказа в липсата на истински предварителни дебати, на експертни мнения, дори на елементарни разяснения какво ще стане при позитивен отговор на поставените въпроси. Да, сега вече дискусиите са нажежени до крайност, но постфактум. И стана ясно, че в меда, който очаквахме да получим след референдума, има доста повече от една лъжичка катран. Сега важната победа е в това, че опитахме силата на пряката демокрация. И със сигурност ще искаме да я използваме отново. А шансът ни е, че първите, така да се каже, учебни резултати не се оказаха задължителни. Защото сляпото им прилагане след „пиянството на един народ“ би довело до – меко казано – спорни резултати. Така че референдуми – да, но повече обсъждане и мислене преди това.