Мозъчният удар, каквото е популярното наименование на инсулта, често се възприема като заплаха за хората от третата възраст. И действително големият процент от засегнатите са над 65-70-годишни. Но през последното десетилетие и това заболяване започна да се „подмладява“. Причините са широко известни – самите рискови фактори, които водят до инсулт, се установяват при все по-млади хора. Но нека да вървим подред.

Какво представлява инсултът

Заболяването има две основни форми – исхемичен инсулт (мозъчен инфаркт) и хеморагичен инсулт (мозъчен кръвоизлив). При исхемичния инсулт кръвоносен съд, снабдяващ някоя от мозъчните зони с кръв, се запушва и кръвотокът се прекратява. Запушването може да стане от голяма атеросклеротична плака на самото място или от съсирек, идващ от сърцето при определени заболявания (виж по-долу). Нервната тъкан е изключително чувствителна и много бързо загива при липсата на кислород и хранителни вещества. Хеморагичен инсулт настъпва, когато кръвоносен съд в мозъка се скъса. Това може да стане на фона на вроден или придобит аневризъм (торбовидно разширение на стената на артерия) или при увреден от атеросклероза съд. Най-често кръвоизливът възниква при рязко повишаване на кръвното налягане над обичайните стойности. Съвсем друга група са травматичните кръвоизливи в мозъка, които не са предмет на тази статия.

Рисковите фактори

Неподлежащите на контрол рискови фактори са възрастта и вродените аномалии на кръвоносните съдове на мозъка. Но те не са водещи! На преден план излизат факторите, които можем да контролираме, но не всеки го прави или не го прави в достатъчна степен:

Артериална хипертония: уврежда комплексно основни органи в тялото – сърце, мозък, бъбреци, очи, големи артерии. Ускорява и улеснява развитието на атеросклерозата, защото плаките се образуват по-бързо, когато вътрешността на артериите е увредена от високото кръвно.

Дислипидемия: високите нива на лошия холестерол (LDL), високите триглицериди и ниските равнища на добрия холестерол (HDL) са водещ фактор за образуване на атеросклеротични плаки, които стесняват артериите, включително в мозъка.

Неконтролиран захарен диабет: освен всички други негативни въздействия върху организма, директно уврежда и големите, и малките кръвоносни съдове.

Предсърдно мъждене: това е специфична сърдечна аритмия, която сама по себе си не е смъртоносна, но увеличава в пъти риска от тромботични инциденти. Причината е, че в неправилно съкращаващите се сърдечни предсърдия кръвта се застоява и се създават условия за образуване на малки съсиреци (тромби). Те могат да запушат кръвоносни съдове в мозъка, в белите дробове и в други органи.

Тютюнопушене: оказва се, че вредата за кръвоносните съдове е ако не по-голяма, то поне равна на тази по отношение на белите дробове. Артериите на пушачите са с поне 10 години „по-стари“ от календарната възраст на човека. А когато върху този терен се насложат и други рискови фактори, малшансът трудно ще ви подмине.

Хроничен стрес: живеещите под постоянно напрежение излагат тялото си на въздействието на повишени количества хормони, които свиват кръвоносните съдове, ускоряват пулса, повишават кръвното налягане. На този фон мозъчно-съдов инцидент може да настъпи от тежък артериален спазъм и при по-лека и дори при липсваща атеросклероза. Подобен е механизмът на инсулти при млади и иначе здрави хора, които употребяват силни стимуланти или определени наркотични вещества.

Признаците на инсулта

Над 80 на сто от инсултите са исхемични – мозъчен инфаркт. При тях водеща е бързо настъпваща пареза на едната половина от тялото, нарушения в говора, едностранно изкривяване на устата, увисване на единия клепач, при изплезване на езика той се изкривява; може да настъпи различна степен на нарушение на съзнанието. Често близките откриват пациент с инсулт сутрин, като установяват, че не реагира или е в неадекватно състояние.

Мозъчните кръвоизливи в началото протичат по-драматично. Възможна е силна болка в главата, чувство на „приливна вълна“, гадене и повръщане, промени в зрението, в двигателната активност; при голям кръвоизлив пациентът бързо изпада в кома и може за загине за минути.

Първа помощ и лечение

Лекарите казват „времето е мозък“, затова е изключително важна първоначалната реакция. Главното е околните бързо да разпознаят, че става дума за мозъчен инцидент. След това пациентът трябва да бъде откаран в най-близкия спешен център, но с възможност да окаже високоспециализирана помощ. Там чрез серия от изследвания – кръвни показатели, клиничен преглед и скенер на главата, ще разграничат дали има кръвоизлив или мозъчен инфаркт. При кръвоизлив в някои случаи се налага спешна операция за отстраняване на хематома, за да не се притисне фатално центърът на дишането в продълговатия мозък. В други случаи е достатъчно консервативното лечение. Добрата новина е, че тези, които преживеят кръвоизлива, обикновено се възстановяват в по-голяма степен по отношение на възможността да се движат и да се обслужват самостоятелно.

При исхемичните инсулти съвременното лечение е насочено към възстановяването на кръвотока в засегнатата част на мозъка. Това се прави чрез тромболиза – венозно приложение на силно лекарство, разтварящо кръвния съсирек в кръвоносния съд. С напредъка на инвазивните методи въпросното лекарство може да се приложи в много по-ниска и съответно по-безопасна доза директно в запушения кръвоносен съд на мозъка, като до него се достига чрез фин катетър през бедрото или през китката на ръката. Тромболизата има и рискове – възможно е да възникне сериозен кръвоизлив. Но когато това лечение се приложи успешно, възстановяването изглежда направо чудотворно. На следващия ден пациенти, които не са могли да говорят и да движат крайниците си, комуникират успешно и се разхождат из болничните коридори. Въпросът е, че модерното лечение трябва да започне до 2, най-късно до 3-4 часа след началото на симптомите. Това изключва пациентите, които са заварени сутринта с инсулт, защото не е ясно кога при тях е настъпил инцидентът.

Превенцията

Това е най-важната част в борбата с инсултите.

Какво може да се направи? На първо място – следете кръвното, захарта и холестерола. Ако са повишени, лекувайте се упорито и системно! Проверявайте се периодично за предсърдно мъждене, то се открива чрез рутинна кардиограма. Понякога е по-трудно, защото не е постоянно, а възниква от време на време, но това не понижава риска от инсулт. В тези случаи трябва да се направи 24-часов запис на сърдечния ритъм чрез холтер. Ако се установи мъждене, трябва да се взимат лекарства за разреждане на кръвта. Старото поколение такива медикаменти изисква чест контрол на протромбиновото време и постоянни промени в дозата на медикамента. Вече има нови лекарства, наречени нови орални антикоагуланти, които се взимат в постоянна доза, не изискват изследвания и не се влияят от други лекарства и храни. Но само лекарят може да прецени какво е подходящо за вас.

Спрете пушенето и се движете повече. Дори и да е бързо ходене, а не специално посещение на спортни занимания, има смисъл.

Все още няма сигурен начин чрез обикновени клинични методи да се установи навреме вроден дефект в кръвоносните съдове на мозъка, който може да доведе до тежък кръвоизлив и смърт при иначе напълно здрави млади хора. Все пак, ако в дадено семейство има рано починали от такова заболяване, кръвните наследници могат да си направят профилактично образно мозъчно изследване (КТ и/или ЯМР), за да се установи състоянието на мозъчните кръвоносни съдове. Без конкретни индикации такова изследване обаче не се покрива от НЗОК, а често са налага и използването на контраст, който не е съвсем безобиден. Затова първо трябва да се направи преглед при опитен невролог, който да прецени има ли реална нужда от това.

Сподели във Facebook