Здраве

30 Септември 2016

4950

Галина Спасова

Проф. Лъчезар Гроздински е създател на българската школа по ангиология. Изключително важно е и у нас да има такава базисна медицинска специалност, макар и с известно закъснение. В момента проф. Гроздински е началник на Отделението по ангиология и флебология в „Сити клиник“, София. Не изоставя и първото си голямо младежко увлечение – историята. Книгата му „Размисли за комунизма“ е четивно, искрено, документално описание на тоталитарното време от първо лице. И за книгата ще говорим, но започваме с въпроса „Какво знаят хората за ангиологията?“:

- Първо, не знаят, че съществува. Знаят за съдовата хирургия, но не и за ангиологията. В миналото кардиолозите са били специалисти и по съдови заболявания. Но с времето поради бурното развитие на кардиологията тя престава да се занимава със съдовите проблеми. А съдовите заболявания са не по-малко на брой и не по-малко опасни. Временно у нас съдовите хирурзи поеха съдовите заболявания, но те разбираемо не могат да обхванат целия спектър, периметър теми, обект на ангиологията – епидемиология, етиология, патогенеза, диагностика, медикаментозна и ендоваскуларна терапия, профилактика на съдовите заболявания. Една малка част от ангиологията е чистият хирургичен подход. Но все още популярният термин у нас е съдова хирургия. Като ангиолози в сравнение с колегите кардиолози сме до голяма степен облагодетелствани, защото можем да изследваме с еходоплер почти перфектно всички съдове на тялото – главата, краката, корема, ръцете, артериите и вените.

- Необходимо ли е човек да си прави това цялостно изследване, ако няма оплаквания?

- Бих казал, че е крайно необходимо и много полезно, това показва моят опит. Защото атеросклерозата като заболяване засяга всички артерии – от главата, през сърцето, корема, краката, ръцете. И ако бъде изследвана само една зона, на пациента ще бъде помогнато за нея, но той може да умре поради това, че не е установен проблем в друга зона. Затова е нужна комплексна диагностика – аз лично я извършвам така, независимо кой колко е платил. Като ангиолози ехографисти сме в състояние в рамките на 10-15 минути да изследваме цялата артериална система на човека без сърцето, а до голяма степен и венозната система.

- Как се разви чисто инструментално съдовата диагностика и какви възможности дава?

- В началото беше само с обикновен ултразвук, но когато преди 15-ина години се включи и ехо, не само се хващат артериалните и венозните сигнали, но се вижда и съдовата структура, вижда се как се движи кръвта, с каква скорост и посока се движи, дали има ускорение, дали има тромб или плака. И сега, когато в болницата провеждаме скрининг за атеросклероза (той трябва да се прави на всеки след 50-годишна възраст, а при тежки рискови фактори и по-рано), откриваме плака още в най-ранната фаза на нейното развитие. Тоест виждаме съда и засичаме промени вътре в него до 1/10 от милиметъра. Ако има плака от 1-2-3 мм, ние я засичаме и виждаме каква е нейната характеристика – дали тя създава вече хемодинамичен проблем, дали е опасна, или още не е. Тоест с такъв скринингов метод можем да „хванем“ атеросклерозата в много ранна фаза.

- Какви са перспективите такъв скрининг да обхване повече хора?

- Всичко е въпрос на финансиране. Самото изследване тук като цена е сравнително приемливо, в Европа то е 5-6 пъти по-скъпо. Правих такъв скрининг за сънната артерия на персонала на едно посолство и за няколко часа изследвах 200 души (когато повечето са здрави, това става бързо). Много ми се иска да се създаде такава скринингова програма, но не ми се занимава с министерството. Преди години ходих, борих се, но всичко потъна. В момента министерството се грижи как да се дадат по-малко пари за медицина.

- Има ли нещо ново по отношение на рисковите фактори за атеросклерозата?

- Те са известни – повишено кръвно налягане, висок холестерол, тютюнопушене, диабет и акцентирам особено на стреса. По-точно имам предвид хроничния душевен дискомфорт. Това е свързано със социалната, с личностната реализация. Ако човек е хронично нещастен – това свива всички системи.

- Пушенето като фактор още се оспорва, дори от медици…

- Има доказателства за всички рискови фактори, които споменахме. Никотинът създава наркотична зависимост. Бил съм пушач и добре знам какво значи никотинова абстиненция. Това е класическа наркомания, при това много токсична. Пълна илюзия е, че никотинът не е фактор за рак или атеросклероза. Не ги причинява, но доста помага.

- Може ли единствено високият холестерол да причини атеросклероза?

- Не мисля. Освен ако не е много висок и не е от млада възраст. По принцип версията, че холестеролът причинява атеросклерозата, е дълбоко погрешна. Това е сложно заболяване – виждаме резултата, усложненията, но не ни е ясен механизмът на възникването му. Във всеки случай, виждал съм хора с висок холестерол, които нямат атеросклероза, и хора с нисък холестерол, които имат това заболяване. Има и наследствен фактор. Ако съдовите стени са генетично здрави, тогава и високото кръвно, и холестеролът може да не успеят да ги пробият.

- Какво е бъдещето на ангиологията?

- Лечението на атеросклерозата в миналото се извършваше  хирургично. Сега идват ендоваскуларните методи – премахваме с катетър стесненията и отваряме запушванията на артериите. Това е изключително ефективен метод, ранната диагностика хваща процесите на фазата на стеснение и тогава с балон и със стенд може да се разшири артерията. Тук, в „Сити клиник“, благодарение на добрата колаборация с доц. Иво Петров създадохме система за комплексна диагностика и лечение на сърдечните и съдовите заболявания, за които говорихме. Имаме и кардиологично отделение, имаме и малко ангиологично отделение. И този подход се оказа изключително сполучлив и спасяваме много хора.

Но следващият етап, който искам да видя осъществен, е ранният скрининг с добра първична и вторична профилактика. Атеросклерозата може да бъде стопирана в най-ранната й фаза, така че да не се стига нито до инфаркт, нито до исхемичен инсулт, нито до периферна гангрена. Тогава хирургично ще се лекуват 1-2% от случаите, с ендоваскуларни методи - около 5-10%. Всичко останало ще се лекува в най-ранна фаза – с медикаменти, с промяна в начина на живот. Медицината ще бъде различна. Дори ендоваскуларните интервенции след 20 години няма да са актуални. Лечението при ранна диагностика ще е хиляди пъти по-евтино. А и хората трябва да разберат, че не е достатъчно лекарят да ти даде хапче. Ако самият пациент не промени начина си на живот, на хранене, на движение, не намали стреса, няма да има успех. Обаче много често лекарите не обясняват това. Сещам се за пример. В Скандинавия заболеваемостта от кариес при децата е била 100% - както в България сега. След мащабна профилактична програма се оказва, че стоматолози остават без работа. Това е целта на медицината – обществото да живее така, че лекарите да нямат работа.

- Носталгичните вълни към „татовото“ време ли Ви мотивираха да напишете „Размисли за комунизма“?

- Проблемът не е за подценяване. Когато чуя да се говорят глупости от посткомунистически отрепки, които все още се появяват по телевизиите, или пък от неуки младежи, които приемат тези години като нещо едва ли не екзотично, направо се вбесявам. Такава амнезия… Общество, което не си познава истинското минало, не може да го дефинира, никога не може да се развие. То повтаря старите грешки. Младите хабер си нямат какво значи Желязна завеса. Аз успях с огромни връзки да изляза от България на екскурзия - героично постижение беше. Помогна ми пациент, генерал от специалните служби, както и любовницата на шефа на турингклуба. С тези връзки успяхме с жена ми да отидем на екскурзия със 100 долара в джоба. Не мога да кажа, че съм жертва на комунизма, а и хванах вече по-омекотената му фаза, но съм съвременник на всичко, което дразнеше обикновените, поне духовно развитите хора. Беше отвратително във всяко отношение.

Това е целта на медицината – обществото да живее така, че лекарите да нямат работа

- Не са ли виновни живелите зад Желязната завеса поколения повече, отколкото младите?

- Не съм съгласен. При снимането на филм за Нюрнбергския процес много германци казват, че не са знаели за лагерите. Не е вярно. Също така младежите в момента не са невинни – защото има достатъчно неща, които могат да прочетат. Понеже говорим за световен феномен. Но в момента младите се интересуват от пари и удоволствия. Малко са тези, които търсят да задоволят духовни потребности. И няма никакъв интерес към миналото. Е, имало там някакви лагери, някакви десетки хиляди избити… ама е минало. А то е само преди едно-две поколения.

Сподели във Facebook