Лъже ли детекторът на лъжата? (ВИДЕО)

Освен мечтата за летене, на всеки от нас му се е искало да може да чете мислите на другите. Особено силно желание, ако сме заподозрели някого, че е извършил престъпление или постъпка, която е навредила на друг. Макар детектора на лъжата да не може да чете мисли според тези, които го използват, той улавя сигналите на вегетативната нервна система, които винаги идват след стимулация и са независими от силата на мисълта. Стимулът може да е дума, изречение, въпрос, снимка, след които винаги идва реакцията на организма.

Психофизиологът Виктор Дончев обясни за jivotatdnes.bg, че полиграфското изследване включва няколко етапа. Първият е, когато т.нар. поръчител обяви, че иска да подложи на полиграфски тест човек или група от хора, сред които вероятно е извършителя (те) на негативна проява. После поръчителя и водещия на полиграфското изследване обсъждат въпросите. Формулировката им трябва да е коректна, а не подвеждаща и така оформена, че отговорите да съдържат единствено „да“ и „не“ и да са максимално конкретни и коректни. Третия етап е, когато интервюираният се яви и направи т.нар. предтестово интервю.

Има ли изненадващи въпроси по време на полиграфския тест, каква е неговата продължителност, как графично изглежда вероятната лъжа или истина, кои са маркерите, които ги улавят? Има ли „автоматичен“ знак за равенство между графичната лъжа и истина с фактологичните лъжа и истина, вижте в специалното интервю за jivotatdnes.bg.

Сподели във Facebook