Европейски план „Сърце в безопасност“: от лечение към предотвратяване на сърдечносъдовите заболявания

Сърдечносъдовите заболявания остават най-големият убиец в Европа. Всяка година те стават причина за смъртта на 1.7 милиона души на континента. Само по себе си това число е достатъчно тревожно. А най-неприемливото е, че до 80% от тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени.

Повечето от нас познават поне един страдащ от сърдечносъдово заболяване: родител, колега, приятел. В много случаи предупредителните знаци са налице — високо кръвно налягане, висок холестерол, висока кръвна захар. Тези тихи болестни състояния могат да останат незабелязани в продължение на години и да напредват подмолно — докато не настъпи като първи симптом инфаркт или инсулт. Тогава вече е твърде късно. А често хората дори не знаят личните си стойности за тези три показателя.

Именно заради това е необходимо да променим начина на действие на ниво Европейски съюз.

С новия европейски план „Сърце в безопасност“ (EU Safe Hearts Plan) решително преориентираме нашите действия от реагиране на сърдечносъдовите заболявания към тяхното предотвратяване. Твърде дълго нашите здравни системи бяха изградени около реакцията при спешни състояния, а не около ранните действия. Планът „Сърце в безопасност“ поставя превенцията, профилактичните прегледи и ранната диагностика в центъра на европейското здравеопазване. Целта е обикновените и ефективни профилактични прегледи да станат рутинна част от живота на хората в цяла Европа, така че те да разбират какви са рисковете лично за тях много преди да се развие сериозно заболяване.

Повече от ясно е, че тези мерки са неотложни. Към днешна дата 54% от хората в зряла възраст в ЕС са с наднормено тегло. Всеки трети млад човек е с наднормено тегло или затлъстяване, а 20% са на ръба на диабет от втори тип или вече са го развили.

Диабетът, наднорменото тегло и затлъстяването са основните рискови фактори за появата на сърдечносъдови заболявания. КОВИД-пандемията допълнително задълбочи тези тенденции. Ако не предприемем действия, обричаме цялото бъдещо поколение на влошено здраве с хронични заболявания, а здравните системи ще бъдат подложени на непосилен натиск.

Основен компонент в плана „Сърце в безопасност“ е рутинното измерване на кръвното налягане, кръвната захар и холестерола. 

Тези изследвания са бързи и евтини и от тях има голям смисъл. А при милиони европейци тези показатели не се изследват с години. Ще стимулираме редовния скрининг и ще започнем общоевропейска кампания, с която да насърчим хората да научат своите стойности на тези показатели. Този тип интервенция в общественото здраве дава много добри резултати, а ние твърде дълго не я използваме достатъчно.

Като част от програмите за скрининг ще повишим и осведомеността за наследствените рискови фактори, за да може семейната обремененост да се разбира и отчита по-добре, да се предоставят по-ясни насоки и да има по-добра координация между здравните системи.

На помощ тук ще дойдат цифровите инструменти и изкуственият интелект. Обединяването на данните от рутинни изследвания, образна диагностика и електронни здравни досиета ще даде възможност на клиничните специалисти да откриват рисковете по-рано и да предприемат по-прецизни мерки. Целта е също така хората да бъдат осведомени и да им се помогне да вземат правилните решения. Хората трябва да осъзнават последиците от своя избор. Ако на пациента бъдат предложени подходящите инструменти, той ще бъде в състояние да види как днешните решения относно начина му на живот водят към това, което се случва утре и как промяната на поведението може да спечели години живот в по-добро здраве.

За да постигне това преориентиране, ЕС ще инвестира 20 милиона евро във внедряването на изкуствен интелект и в инструменти, основани на данни, чрез които сърдечносъдовите заболявания се откриват по-рано и превенцията им е по-ефективна.

Превенцията означава и справяне с първопричините. Връзката между свръхпреработените храни, затлъстяването и диабета от втори тип е добре изяснена. Това заболяване става все по-масово и поне половината от засегнатите страдат от затлъстяване. Трябва да бъдем честни с потребителите. Затова ще въведем по-ясна информация, показваща степента на преработеност в съответната продуктова категория, така че хората да могат да правят информиран избор какво да консумират. Борбата със свръхпреработените храни ще бъде водещо предизвикателство пред общественото здраве през следващите години.

Тютюневите и никотиновите изделия продължават да бъдат друг голям рисков фактор. Въпреки че тютюнопушенето намаля, употребата на нови никотинови изделия сред младите хора рязко се увеличи. Не можем да допуснем и новото поколение да бъде подведено. Следващата година ще актуализираме правилата на ЕС, ще притиснем онлайн маркетинга, насочен към младите хора, и ще разсеем мита, че новите никотинови изделия са безвредни. Изборът на младите хора трябва да се определя от фактите, а не от рекламите.

Не на последно място, планът „Сърце в безопасност“ цели осигуряването на достъп до по-добри диагностични инструменти в ЕС на етапа преди появата на симптомите. Апарати за следене на кръвното налягане, електрокардиографи с изкуствен интелект, апарати за основна образна диагностика и прочее — пациентите трябва да имат по-бърз и по-лесен достъп до такива инструменти. Законодателният акт за биотехнологиите ще ускори научните изследвания и клиничните разработки, включително на иновативни терапии като например сърдечни пластири, получени чрез биоинженерство. В същото време с актуализираните правила за медицинските изделия ще се преодолее изоставането, така че технологиите от същностно значение да са достъпни за пациентите без ненужно забавяне.

Сърдечносъдовите заболявания не са неизбежни. 

С плана „Сърце в безопасност“ Европа избира ранните действия пред закъснелите интервенции, превенцията, както и по-дългия живот в добро здраве пред предотвратимата загуба. Ако не действаме сега, цялото следващо поколение европейци ще живее с хронични заболявания, които са можели да бъдат избегнати, с всичките социални и икономически последици. Ако действаме сега, можем да дадем на милиони европейци по-голям шанс да живеят по-дълго и по-добре.

Коментарната статия от Оливер Вархеи е специално предоставена на CredoWeb от Представителството на Европейската комисия в България.

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!