Инсулиновата резистентност може да се лекува

Интервю с проф. д-р Мария Орбецова, ендокринолог, изп. директор на Университетската болница по ендокринология в София и ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-Пловдив. С нея разговаря Петър Галев:

Проф. Орбецова, всички са чували за инсулин, но защо всъщност е толкова важно това вещество?

Инсулинът е жизненоважен хормон, който се произвежда от бета-клетките на панкреаса в т.нар. островчета на Лангерханс. Важен е, защото той регулира обмяната на въглехидрати, на мазнини и на белтъци. Основната му роля е да поддържа нормално ниво на кръвната захар, като улеснява нейното използване в клетките – навлизането ѝ в тях и стимулира съхранението на глюкозата под форма на енергийни запаси.

Навлизането на глюкозата в клетките, които са прицелни за действието на инсулина, зависи от неговото ниво. А това са клетките на скелетната мускулатура, на мастната тъкан и на черния дроб. В черния инсулинът стимулира и образуването на запасната форма на глюкозата – гликогена. Същото се случва и в мускулите. Тоест всичките му действия са насочени към регулиране нивото на кръвната захар и недопускане на нейното прекомерно увеличение, особено когато с храната постъпи голямо количество въглехидрати – под формата на прости или сложни (комплексни) съединения.

Повечето хора знаят какво е захарен диабет, но малко хора знаят какво означава инсулинова резистентност, нека да я обясним!

Първо да кажа, че двата основни типа захарен диабет се различават по това, че при тип 1 – т.нар. инсулинозависим захарен диабет – основното отклонение е липсата или недостатъчно производство на инсулин. Докато при захарен диабет тип 2 основното в неговото развитие е инсулиновата резистентност. Това е намалена чувствителност на клетките към регулаторното действие на инсулина върху кръвната захар.

Може ли да кажем, че развитието на инсулинова резистентност е стъпка към развитието на захарен диабет?

Точно така. Както има един израз, че клетката се „къпе“ в глюкоза, но не може да се храни с нея – именно нечувствителността на клетките на мастната тъкан, на скелетната мускулатура и на черния дроб допринася за това, че инсулинът няма да може да регулира по-високите стойности на кръвната захар. Това ще е сигнал към специализираните клетки в панкреаса за недостатъчен инсулинов ефект и те ще реагират компенсаторно с повишено производство на инсулин. До един момент тази компенсаторна хиперинсулинемия ще поддържа нивото на кръвната захар горе-долу в норма. Първо ще се покачи кръвната захар след нахранване – след навлизане на въглехидратите в циркулацията и усвояването им. След това постепенно ще започне да се покачва и кръвната захар на гладно. В един момент ще се изчерпи капацитетът на бета-клетките за производство на инсулин и от един относителен дефицит – тоест достатъчно или дори по-високо ниво на инсулина, но без достатъчен ефект върху кръвната захар – ще се достигне до положение на намалено производство на инсулин, защото бета-клетките ще бъдат изтощени и ще загинат. Тогава вече се развива пълната картина на захарния диабет тип 2.

Навремето се говореше за този диабет за старческо заболяване. Защо това понятие вече не е актуално?

Понятието „старчески диабет“ доби популярност, защото с възрастта се увеличава честотата на захарния диабет, особено на тип 2, който е инсулинорезистентен. Но какво се забеляза? С пандемията от затлъстяване започнаха да се засягат и по-младите възрастови групи, дори децата. Докато в началото на века е било изключение подрастващо дете да има захарен диабет тип 2 (тъй като там основно се развива диабет тип 1), днес все повече деца, подрастващи, юноши и млади хора развиват предиабетни състояния или захарен диабет тип 2 на базата на развиваща се инсулинова резистентност.

Как откривате инсулиновата резистентност при вашите пациенти? При кого я подозирате и как я диагностицирате?

Има така наречени рискови групи. Както споменах, това са групите с наднормено тегло, особено когато натрупването на мастната тъкан е в областта на корема. Там има по-сложни патогенетични механизми – когато се увеличава размерът на мастните клетки в тази област, относително намалява броят на рецепторите за инсулин. Тоест намалява действието на инсулина върху мастните клетки, а оттам се освобождават свободни мастни киселини, които навлизат в черния дроб и повишават ендогенното образуване на глюкоза. Това, от една страна, повишава кръвната захар, а от друга – намалява усвояването на глюкозата от кръвта, защото още повече спада чувствителността към инсулина.

Другите рискови групи са лица с фамилност – когато има генетична предразположеност в определени фамилии, теглото не винаги е основният фактор.

Други рискови фактори са ниската физическа активност и нездравословното хранене. Но дори без прекомерно увеличение на теглото, недостатъчният сън и недоброто хранене в юношеска и училищна възраст могат да допринесат за намаляване чувствителността към инсулина.

По какъв начин поставяте диагнозата?

Има индекси, които вече са добили достатъчна популярност. Когато се изследва кръвната захар, паралелно може да се изследва инсулинът, както на гладно, така и в популярния тест – оралното натоварване със 75 г глюкоза. Така виждаме до каква степен, в кои минути и доколко се покачва кръвната захар, за да определим степента на въглехидратното нарушение. Паралелното измерване на инсулина и изчисляването му спрямо нивото на глюкозата на гладно и при старта на теста ни дават нужната информация. Има и много други, по-сложни изчисления, но това е най-важното и най-достъпното.

Защо е важно навреме да се установи инсулиновата резистентност?

Защото тя действа изключително неблагоприятно на съдовете, още преди да се стигне до степен, в която да открием повишаването на кръвната захар. Години преди да поставим диагноза захарен диабет тип 2, вече се е развила така наречената ендотелна дисфункция – увреждане на вътрешния слой на кръвоносните съдовете, което ускорява атеросклеротичния процес и води до сърдечносъдови заболявания и усложнения.

В големи проучвания е доказано, че при поставяне на диагноза захарен диабет тип 2 около 50–60% от засегнатите вече са преживели сърдечносъдов или мозъчносъдов инцидент. А половината дори не са знаели – по време на този инцидент се доказва, че те вече са имали предиабетно състояние или дори развит захарен диабет.

Обратима ли е инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност може да бъде обратима. Разбира се, когато има генетични дефекти след свързването на инсулина с неговия рецептор, тя ще се развие. Но можем да намалим случаите, при които инсулиновата резистентност се ускорява под влияние на външни фактори. Един от тях е храненето, друг – физическата активност, както и неблагоприятното натрупване на тегло.

Когато се движат мускулни групи, така наречените глюкозни транспортери – молекули, които захващат глюкозата – се мобилизират до повърхността на клетката и глюкозата влиза в клетките на скелетната мускулатура. Тоест тя се регулира в кръвта и се подобрява чувствителността към инсулина. Затова физическата активност и здравословният начин на живот могат да задържат прогресията на една постепенно развиваща се инсулинова резистентност към нарушение на въглехидратната обмяна – предиабетно състояние или захарен диабет.

В глобални проучвания се доказва, че при хора с предиабетно състояние – нарушена гликемия на гладно и нарушен въглехидратен толеранс (установяван чрез натоварване с глюкоза) – развитието на диабет може да бъде предотвратено в около 50% от случаите. При други остава на същото ниво, при навременно и адекватно лечение.

Тоест човек, който е рисков за развитие на захарен диабет, ако поддържа нормално тегло, достатъчна физическа активност и здравословен начин на живот, и ако се третират и други нарушения, които допринасят, може да не развият по-нататък въглехидратни нарушения.

Има ли и лекарство за инсулиновата резистентност?

Разбира се! Освен промените в начина на живот – основно хранене и движение, в арсенала на антидиабетните средства има медикаменти, които могат да се прилагат, не само когато се е развил захарният диабет, но и на ниво предиабетно състояние, дори само при наличие на рискови фактори, например затлъстяване. Те могат да предотвратят по-нататъшното развитие на въглехидратните нарушения и задълбочаването на инсулиновата резистентност.

И накрая – какво е вашето послание?

Искам да посъветвам всички, които имат изброените от мен рискови фактори, да се обърнат към ендокринолог, за да установят дали имат инсулинова резистентност, и ако имат – да я лекуват навреме. Много е важно да има повече информация в обществото, защото когато на някого се каже, че има инсулинова резистентност, това звучи заплашително и отвлечено като понятие. Хората започват да се притесняват и да търсят всякакви източници на информация, започват диети, които не са добре издържани, самолечение, което невинаги има полза и дори крие рискове.

Затова моят съвет е – хора в рисковите групи, включително млади, които имат в семействата си членове с вече доказан захарен диабет, независимо от типа, които имат наднормено тегло, водят заседнал начин на живот, не успяват да спазват здравословно хранене, имат хроничен стрес, недоспиване или някои хормонални нарушения (друга, по-специализирана тема) – да се обърнат навреме към ендокринолог.

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!