Как да намалим риска от инфаркт в по-млада възраст?

Инфарктът вече не е заболяване само на по-възрастните. През последните 15 години случаите при хора под 40-годишна възраст са се увеличили с над 200%, особено в Югоизточна Европа. Зад тази тревожна тенденция често стоят ежедневни навици и рискови фактори, които младите хора подценяват, докато сърцето не подаде сигнал – понякога твърде късно.

Какви са причините за тази тревожна тенденция? Как протича инфарктът в млада възраст, кои са рисковите фактори и как можем да намалим вероятността от тежък сърдечносъдов инцидент? По темата говори доц. д-р Незабравка Чилингирова, кардиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“, в „Подкаст за здраве“.

Как протича инфарктът в млада възраст и защо е толкова коварен?

Най-характерната проява на инфаркта е силната, притискаща или раздираща болка в гърдите, често придружена от изпотяване, гадене и повръщане – симптоми, които трудно могат да бъдат пренебрегнати.

Съществува обаче и друга, много по-коварна форма – безболковият инфаркт. Той се среща най-често при хора с диабет, при които заболяването може да протече почти без симптоми и да бъде открито едва след развитието на сърдечна недостатъчност.

Добрата новина е, че все повече млади хора разпознават навреме тревожните признаци и търсят медицинска помощ още при първите симптоми.

„Добре е още около 30-годишна възраст всеки човек да изследва липидния си профил, да измери кръвното си налягане и да си направи електрокардиограма“, съветва доц. д-р Чилингирова.

Особено внимание трябва да обръщат хората с фамилна обремененост, активно спортуващите, които използват анаболни стероиди или други нерегламентирани препарати за покачване на мускулна маса, хората, работещи в условия на продължителен стрес, както и жените, преживели прееклампсия или високо кръвно налягане по време на бременност. При тях е препоръчително около година след раждането да се направи липиден профил.

Как всеки може да намали риска?

При установени нарушения в мастната обмяна първата стъпка е промяна в начина на хранене. Най-добри резултати дава средиземноморският хранителен модел, богат на риба, зехтин, плодове, зеленчуци и полезни ненаситени мазнини, съчетан с достатъчен прием на течности.

Липидният профил се проследява повторно след около два месеца. Ако стойностите не се подобрят и са налице допълнителни рискови фактори – фамилна обремененост, наднормено тегло или високо кръвно налягане – може да се обсъди започване на терапия със статини, включително и при по-млади пациенти.

Цялото интервю може да видите ТУК

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!