Лекарят на 2050 е жив и сега. Въпросът е как да го задържим жив до 2050-а?

През 2026 година бе доказано съществуването на митологично създание. Опако на всички предразполагащи оцеляване фактори, то бе ригидно и отстояващо своята форма на живот. Житейският и нравствен път на този биологичен вид беше в константен конфликт със заобикалящата го среда. Желанията му  се стелеха между несъществуващи и титанични. В непрестанна обстоятелствена битка - понякога много смирен, понякога твърдо заявен. Беше обвинявано в нереалистични мечти, несвойствени копнежи и отказ да приема морални условности.

Парадоксално бе диханието му, озадачаващ бе устремът му 

Но борбата му бе ,за разлика от повечето животни , за живота - отвъд егоистичния блян по просто оцеляване.

Неговото име беше известно и носено на крилете на вековете. Призоваващо страх, почит, възхищение- често апатия и огорчение. Лекар. По душа, професия и желание- лекар. Призован от собствената си природа да брани най-големия дар, да бори колосите на административните неточности , обречен да не тръгва , дори когато искрено го иска. В повечето случаи, когато лекар бъде попитан за естеството на професията си, то той или замълчава , или намалява интензитета на разказа. Внедреното бягство от патос е нещо което не съм осмислила напълно, но наблюдавам активно. Трудно за обяснение е преживяването на лекаря. Тук и сега. Трудна за описване е умората. Често в разказа липсва емоция, тъй като тя вече е дарена на някой друг. Трудни са съновиденията от разкази, болки и преживявания на пациенти, които си видял. Появяващи се често, по-регулярно от собствените.

Трудно е да пласираш доброта и помощ, а често вратите да са затворени

По друга преценка, по чужди структури, така далечни от лекарския нрав и цел. И тогава ти остава да се превърнеш в магьосник. Алхимик на случването, когато предпоставките за това липсват. Когато единственото нещо което имаш е вярата, че животът е най-ценен, висш и в негово име си струва да се отронваш във времето.

Често с мъка се взирам в свои колеги, учители и познати, практикуващи медицина.

Как силно искат и колко препятствия ги спъват и раняват зловещо. Колко много сън, събития и допир до собствените близки са изпуснали. Колко много искат да запазят душите си чисти , да изкупват страховете си в името на болния. Колко е трудно така малоброен вид да съществува в свят, който сякаш иска да го поквари и обезцени.

А колко са красиви горящи в своята непримиримост. Колко са редки, достойни и митични. Колко приказно добри са. Толкова, че ти се плаче.  

Чувала съм, че

ако човек твърде дълго плува в морето на човешката емоция, то неминуемо затъва

Стените , които изгражда трябва да държат язовира да не прелее.

Искрено вярвам в човека, който плува в тези води и оцелява сред лъжовните течения.

Лекарят на 2050-та година е жив и през 2026-та. С филиформен пулс, бледа кожа и затруднено дишане. Иска да изтръгне интубационната си тръба и да се върне на работа. Обдишва се в добри обеми, но твърде много време е на апаратна вентилация. Никой не знае дали любовта му към работата или дейността на машината са отговорни да е сред нас.

 Въпросът е как да го задържим жив до 2050-та ?

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!