Мечтая страната ни да има транслационен център за изследване на невродегенеративните заболявания

Д-р Любомир Гайдарски е сред младите учени в Медицинския университет – София, които съчетават преподаването, научната работа и интереса към една от най-трудните области в медицината – невронауката. Той завършва медицина със „Златен Хипократ“, а още като студент се отличава с впечатляваща научна активност, превръщайки се в студента с най-много публикации в научни издания с импакт фактор в историята на университета към онзи момент. Днес д-р Гайдарски е част от екипа на Катедрата по анатомия, хистология и ембриология към МУ–София, където продължава научните си изследвания.

Няколко дни след публичната защита на докторската му работа разговаряме с него за интереса към невроанатомията, за връзката между фундаменталната наука и клиничната медицина, за мястото на анатомията в съвременното медицинско образование и за трудния, но вдъхновяващ път на младия изследовател в България.

Д-р Гайдарски, честито! От присъствали на защитата ви разбрах, че сте се представили отлично! Каква беше темата Ви и защо се насочихте към нея?

Темата на защитата ми бе „Промени в експресията на апелиновия рецептор в Corpus Callosum при експериментален миши модел на множествена склероза“. Тя е социално значима, тъй като има за цел да подобри разбирането на етиологията на множествената склероза – заболяване, което продължава да поставя много въпроси пред науката. Използвах експериментален модел, чрез който да се наподоби заболяването при мишки и да се проследят промените в експресията на апелиновия рецептор, който през последните години се разглежда като потенциален таргет за невропротекция и за лечение на невродегенеративни заболявания.

С какво Ви привлече невробиологията и невроанатомията?

Още като студент бях демонстратор към Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, а най-интересна за мен бе невроанатомията. От една страна, това е една от най-малко проучваните области в медицината, а от друга – повечето невродегенеративни заболявания все още нямат напълно изяснена етиология, да не говорим за патогенеза и ефективно лечение. Именно това прави тази сфера толкова интересна – усещането, че има още много какво да бъде открито и че науката може реално да допринесе за решаването на един социално значим проблем.

Вашата докторска работа предполага ли продължение?

Да, надявам се да продължа да работя върху процесите на демиелинизация и връзката им с апелинергичната система. За настоящата защита използвах купризонов модел – модел на химично индуцирана демиелинизация. Той е много полезен, защото позволява ясно разграничаване между фазите на демиелинизация и ремиелинизация, но човешката патология е много по-комплексна и включва и имунна компонента.

Следващата стъпка е използването на автоимунен модел, за да се надградят сегашните резултати и да се приближат до потенциално създаване на таргетна терапия. Интересуват ме и възможностите апелиновият рецептор да бъде използван като терапевтична мишена – например чрез стимулиране или изключване на рецептора в клетъчни култури и проследяване как това влияе върху диференциацията на клетките.

Още като студент имахте впечатляващ брой научни публикации. Как се насочихте към науката?

Винаги съм имал любопитство и желание да се занимавам с наука. Основна роля има проф. Бойчо Ланджов, който е мой ментор. Той ме въведе в научната работа – от идеята и планирането на експеримента до писането на научни статии и публикуването им в международни списания с импакт фактор.

Според мен много студенти все още не виждат връзката между науката и медицината. Често се смята, че това са две отделни неща, а всъщност науката е основата на съвременната медицина - медицината базирана на доказателства. Основно предимство на нашия университет е стремежът да се демонстрира на студентите значението на научната работа и връзката ѝ с клиничната практика.

Често анатомията се възприема като „суха“ и консервативна дисциплина. Така ли е всъщност?

Не, в никакъв случай. Разбира се, макроскопската анатомия се смята за добре изучена, но като цяло тази наука остава основата на всяка медицинска специалност. Няма област в медицината, която да не се базира върху детайлното познание на анатомията.

Освен това съвременната морфология използва изключително модерни методи – имунохистохимия, имунофлуоресценция, конфокална микроскопия. В дисертационния си труд използвах двойна имунофлоуресценция с конфокална микроскопия за едновременното визуализиране на апелиноивия рецептор върху различни ефекторни клетки, за да се докаже тяхната колокализация. Това показва, че анатомията отдавна не е просто преподаване на „суха“ материя, а активно развиваща се научна област.

Има ли България достатъчно добра база за подобна научна работа?

Всичко зависи от сравнението. Ако се сравняваме с много държави в региона, разполагаме с отлична апаратура – електронни, флуоресцентни и конфокални микроскопи, което позволява извършването на изследвания на високо ниво. Ограниченията идват по-скоро при специфичните генетични линии животни и по-сложните експериментални модели, които изискват сериозен ресурс и много добра организация.

Но като цяло смятам, че в България има отлична основа за развитие на научна дейност, особено ако човек има желание и постоянство.

Вие сте и преподавател. Кое е най-важното в работата със студентите?

Според мен преподавателят трябва да намери общ език със студентите и да им помогне да разгърнат потенциала си. Никой не може просто да „налее“ знания. По-важното е студентът сам да осъзнае необходимостта от изучаването на дадената дисциплина и да разбере приложението й в бъдещата му практика.

Също така смятам, че практическата част е изключително важна. Чуждестранни студенти често ми споделят, че именно дисекциите са едно от големите предимства на обучението тук. Дисекцията остава основата на макроскопската анатомия – тя позволява на студентите реално да проследят топографските взаимоотношения между отделните структури.

Анатомията продължава ли да бъде най-трудният изпит за студентите по медицина?

Да, несъмнено! Спомням си колко сериозна подготовка изискваше и при мен. Това е изпитът с най-обширен обем материал в цялото следване по медицина. Днес обаче студентите имат предимството на съвременните технологии – 3D атласи и интерактивни методи, които улесняват визуализацията и усвояването на информацията. И все пак, държа да подчертая, че нищо НЕ може да замести дисекционните упражнения, които според мен остават най-ценния метод в изучаването на човешката анатомия.

Каква е следващата Ви цел?

Да продължа да изследвам процесите на демиелинизация и ремиелинизация, което да доведе до разработването и на други експериментални модели на множествена склероза. Целта е постепенно да се търси връзката между морфологичните изследвания и потенциалното разработване на терапия.

Една от мечтите ми е в България да съществува транслационен център за изследване на невродегенеративните заболявания – с различни модели на множествена склероза, Паркинсон и Алцхаймер и с широк екип от млади изследователи, всички обединени от стремежа за изследване и разработване на по-пълноценна терапия на тези заболявания.

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!