Не лекуваме болестта, лекуваме човека
Моника Чапска, генерален мениджър за България на Boehringer Ingelheim
Boehringer Ingelheim е една от големите научноизследователски фармацевтични компании в света, която и днес запазва семейната си собственост - модел, който ѝ позволява да планира инвестициите си в научни изследвания и иновации с дългосрочен хоризонт. В центъра на дейността ѝ са области с висока неудовлетворена медицинска потребност, сред които кардиоренално-метаболитните, респираторните и онкологичните заболявания.
В България компанията работи в среда, белязана от застаряване на населението, нарастваща тежест на хроничните заболявания и необходимост от по-ефективно използване на здравните ресурси. В същото време страната разполага със значителна медицинска експертиза и потенциал за участие в международни клинични изследвания.
Д-р Моника Чапска поема позицията генерален мениджър на Boehringer Ingelheim България в края на 2025 г. Тя се присъединява към Boehringer Ingelheim през 2009 г. като ръководител „Маркетинг“ за полския пазар. През следващите години заема редица ключови лидерски позиции в компанията, сред които директор „Корпоративни въпроси“ за Полша от 2016 г. От 2022 г. е генерален мениджър и ръководител на направление „Хуманна фармация“ за Украйна. С богат международен управленски опит във фармацевтичната индустрия, тя идва в България с поглед както към специфичните особености на местния здравен пазар, така и към по-големите промени, които преобразяват съвременната медицина. Д-р Чапска е магистър по медицина и притежава следдипломна квалификация по мениджмънт.
С д-р Моника Чапска разговаря Петър Галев.
Д-р Чапска, Вие идвате в България, след като сте работили на по-голям и доста различен пазар. Какво Ви впечатли най-силно в българската здравна система през първите Ви месеци тук?
Най-силно ме впечатли силата на медицинската експертиза в България. Имах възможност да разговарям с различни специалисти и е ясно, че тук има високо ниво на професионална експертиза.
Впечатлява ме и ангажираността на медицинските специалисти. Българските лекари имат активно присъствие на международно ниво и участват в различни професионални дружества, което ясно се вижда.
Разбира се, системата е изправена и пред предизвикателства, познати в цяла Европа - на първо място застаряването на населението. Хроничните заболявания и натискът върху ресурсите също са сериозни предизвикателства.
Времето, което вече прекарах в България, виждам, че страната е в реална готовност за диалог. Това ми дава увереност, че чрез сътрудничество иновациите могат да достигнат до пациентите.
Разбира се, това изисква много разговори и взаимно разбиране — както от страна на иновативната компания, така и от страна на здравната система и институциите.
Когато поемате ръководството на организация в една нова държава, кое е първото нещо, което искате да разберете — хората, здравната система или пазара?
Успешното лидерство в една нова държава започва със слушане, разбиране на хората и изграждане на доверие. Затова за мен всичко винаги започва с хората. Данните и информацията могат да опишат един пазар, но хората обясняват реалността зад тях.
Първият ми приоритет винаги е да слушам - своя екип, но и хората извън компанията. Ние не работим на изолиран остров. Лекарите, институциите, партньорите и преди всичко пациентите са изключително важни източници на информация и разбиране. Ние винаги трябва да слушаме пациента.
Когато разбера културата, мога да изградя доверие. А доверието е изключително важно, ако искаш да бъдеш едновременно и част от екипа, но и от промените и възможните проекти в България. Когато поставиш доверието в основата, можеш да изградиш стратегия, която да бъде едновременно амбициозна и релевантна.
Boehringer Ingelheim е една от малкото големи фармацевтични компании, които и до днес остават семейна собственост. Как тази независимост влияе върху решенията, свързани с научните изследвания, иновациите и дългосрочните инвестиции?
Boehringer Ingelheim е семейна компания и аз имам щастието през цялата си професионална кариера да съм работила в семейни компании.
Какво означава това на практика? Означава, че семейната собственост позволява дългосрочна стратегия за инвестиции.
Работата в Boehringer Ingelheim действително те кара да почувстваш, че компанията не е фокусирана единствено върху тримесечните резултати, а мисли в дългосрочна перспектива. Това създава основата и за научно новаторство. За да разработиш иновативен продукт, е необходима смелост да инвестираш в нещо, което в началото може да бъде възприемано като несигурно или нестандартно. Това е особено важно във фармацевтичните научни изследвания, където иновациите изискват търпение, научна смелост и устойчиви инвестиции.
Нашата независимост също така ни помага да се фокусираме върху области с висока неудовлетворена медицинска потребност и укрепва културата на отговорност към пациентите, здравната система, служителите и обществото. За нас като компания пациентите са най-важното съображение във всичко, което правим. Това е подход, който поставя нуждите на пациента в центъра на всички решения и действия.
През последните години станахме свидетели на значителна трансформация в лечението на пациенти със захарен диабет, сърдечна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване. Boehringer Ingelheim има съществен принос за тази промяна. Кой според Вас е най-важният пробив на компанията в тези терапевтични области?
Това е много интересен въпрос, защото имам лична семейна история, свързана с диабета. Баба ми почина вследствие на усложнения от диабет, а имам и чичовци с това заболяване. Затова диабетът, както и хипертонията и сърдечната недостатъчност, са състояния, които са ми много добре познати.
Членовете на моето семейство не са имали достъп до възможностите за лечение, с които разполагат пациентите днес. И тогава възниква въпросът: какво създаде тази възможност за пациентите?
Мисля, че ключовият пробив е преминаването към интегрирана кардиоренално-метаболитна грижа, с фокус върху по-добрите резултати за пациента. Един твърде тясно специализиран подход може да ни накара да се съсредоточим просто върху лечението на заболяването. Но винаги трябва да помним, че не лекуваме заболяване - лекуваме пациента. Всичко е свързано.
Именно затова смятам, че най-големият пробив е промяната във философията на грижата – от подход, ориентиран към конкретното заболяване, към свързан, координиран и интегриран модел, поставящ пациента в центъра.
Boehringer Ingelheim допринесе за тази промяна със сериозните доказателства, натрупани с употребата на емпаглифлозин, който показа значителна стойност за пациентите: по-малко усложнения, по-малко хоспитализации, по-добро качество на живот и в крайна сметка по-дълъг живот.
Респираторните заболявания традиционно са друга силна област на компанията. Можем ли да очакваме нови разработки или иновации в тази сфера в близко бъдеще?
Респираторната медицина е в основата на дейността на Boehringer Ingelheim и остава важен фокус за нас, особено в областите, в които възможностите за пациентите все още са ограничени. Това включва белодробната фиброза, прогресивната белодробна фиброза и бронхиектазиите.
Компанията се фокусира върху по-ранната диагностика и лечения, които могат да променят хода на заболяването. Търсим иновативни решения, които да могат да помагат на пациентите още в ранните етапи.
Изключително важно е да не чакаме заболяването да прогресира, преди да започне лечението. Тези състояния могат сериозно да засегнат ежедневието на пациентите и често се разпознават твърде късно.
Boehringer Ingelheim прави значителни инвестиции в онкологията. Кои области на онкологичните изследвания и лечението смятате за най-перспективни в момента?
Онкологията е една от най-динамично развиващите се области на медицината. Една от основните причини е застаряването на населението: тъй като хората живеят по-дълго, се увеличава и тежестта на онкологичните заболявания.
Фокусът на компанията е върху трудно лечими видове рак, при които науката може да направи реална промяна. Амбицията е проста: да дадем на повече пациенти повече време и по-добри възможности за лечение, особено при видовете рак, за които ефективните възможности все още са ограничени.
Таргетните терапии, прецизната медицина и имуноонкологията са особено перспективни направления.
Редките заболявания в продължение на много години оставаха извън обществения фокус. Какво мотивира големите фармацевтични компании да инвестират в разработването на лечения за сравнително малки групи пациенти?
Мотивацията е ясна – това е пациентът. Всеки има значение. Всеки живот е важен. Малкият брой пациенти никога не трябва да означава малка отговорност. Въпросът не е в числата. Винаги става дума за конкретния пациент и за възможността да получи най-подходящата грижа в точния момент.
Много редки заболявания са тежки, прогресиращи и трудни за диагностициране. Когато иновацията може да отговори на сериозна неудовлетворена медицинска потребност, въздействието върху пациентите и техните семейства може да промени живота им.
Каква роля играе България в глобалните програми на компанията за клинични изследвания? И какви подобрения бихте искали да видите, за да стане страната по-конкурентоспособна при привличането на международни клинични изпитвания?
България има сериозен потенциал в международните клинични изследвания, с опитни изследователи и ангажирани клинични екипи. Много български пациенти участват в клинични изпитвания. Клиничните изследвания не само дават на пациентите достъп до иновативни подходи, но и изграждат научен капацитет и свързват лекарите с глобални мрежи.
За да стане по-конкурентоспособна, според мен България се нуждае от по-бързи и по-предвидими процедури, по-добра дигитална инфраструктура и признаване на клиничните изследвания като стратегически приоритет. Това е свързано и с по-широката здравна система и с ролята на иновативните фармацевтични компании в нея. Необходимо е да разбираме по-добре приноса, който фармацевтичните компании могат да имат за клиничните изследвания и за развитието на здравната система като цяло.
Изкуственият интелект вече се превръща в неразделна част от откриването и разработването на лекарства. Какви конкретни промени очаквате AI да донесе във фармацевтичните научни изследвания и иновациите през следващите десетилетия?
Обичам тази дискусия, защото тя веднага поставя въпроса за бъдещето: ще имаме ли изобщо работа, или изкуственият интелект ще ни замени?
Убедена съм, че изкуственият интелект няма да замени научната преценка. Той обаче може да направи науката по-мощна. Може да ускори откриването на терапевтични мишени, дизайна на молекули, планирането на клинични изпитвания и анализа на данни от реалната практика. С други думи, можем много по-бързо да обработваме информацията и данните, които вече се събират. Това може да съкрати времето, необходимо за иновации.
Ключът е в отговорното използване, висококачествените данни и силната човешка експертиза. Целта е по-добра медицина за пациентите - по-бърза и с по-голяма прецизност.
AI може да ни помага изключително много, но мисля, че той никога няма да замени човека.
Като се връщате назад към началото на кариерата си, кое е най-ценното професионално качество, което Ви е помогнало да достигнете до сегашната си позиция? И какъв съвет бихте дали на младите лекари и фармацевти, които тепърва започват професионалния си път?
Сигурно се повтарям, но винаги става дума за хората. На първо място, моята цел винаги е била да мисля за хората и за екипа, като същевременно поставям пациента в центъра на това, което правя.
След това бих добавила любопитството и устойчивостта. Любопитството те кара да продължаваш да се учиш. Устойчивостта ти помага да продължиш напред, когато прогресът изисква време. А понякога се сблъскваме с наистина трудни ситуации, така че устойчивостта е много важна.
Моят съвет към младите лекари и фармацевти е да съчетават стремежа към научно развитие с искрена грижа за хората, които са в центъра на всяка медицинска практика и иновация.
Защото здравеопазването се гради не само върху знания, но и върху емпатия, доверие и ефективна комуникация.
MPR-BG-100486
