Постът под лупа: ползи, рискове и граници
През тази година Великият пост при християните и свещеният месец Рамазан при мюсюлманите протичат едновременно – период, който от медицинска гледна точка се характеризира със значителна метаболитна адаптация на организма.
„Като лекар, бих искал да обърна внимание на физиологичните ползи и потенциалните рискове, които съпътстват периодите на хранителна рестрикция“, казва д-р Акиф Шабан, началник на Отделението по инвазивна кардиология във ВМА.
По думите му, науката потвърждава, че
правилното гладуване може да подобри нивата на холестерола, да разтовари черния дроб
и да допринесе за по-добра концентрация. „Но за да бъде този период лечебен, а не изтощаващ, трябва да слушаме тялото си с разум“, подчертава специалистът. Той припомня, че и в двете религии постът не е задължителен за болни, бременни, кърмещи и пътуващи. „Вашата „жертва“ не трябва да бъде здравето ви“, категоричен е д-р Шабан.
От физиологична гледна точка контролираният пост активира процеси като автофагията
– естествен механизъм за клетъчно „прочистване“, който намалява оксидативния стрес и подпомага обновяването на клетките. Наблюдава се и подобряване на метаболитните показатели – повишена инсулинова чувствителност и оптимизиране на липидния профил, като организмът започва да използва по-ефективно мастните депа за енергия. Същевременно се отчита и намаляване на системното възпаление, което има значение при редица хронични и автоимунни заболявания.
Наред с ползите обаче съществуват и рискове, които не бива да бъдат подценявани
„За да се избегнат нежелани усложнения, е важно да се проследяват внимателно ключови показатели“, обяснява специалистът.
Особено внимание трябва да се обърне на хидратацията и електролитния баланс. При сухото гладуване, характерно за Рамазан, рискът от дехидратация е значителен, което може да доведе до понижаване на бъбречната функция.
„Хидратацията е критична – приемът на достатъчно вода в позволените часове е задължителен“, посочва д-р Шабан, като допълва, че дехидратацията е сред основните причини за спад в енергията.
Сериозен риск съществува и при пациентите с диабет тип I и II. При тях е възможно развитие на хипогликемия или кетоацидоза, поради което е необходим строг контрол на кръвната захар и своевременна корекция на терапията. „При симптоми като треперене или студена пот постът трябва да бъде прекратен незабавно“, предупреждава той.
Продължителното изключване на животински продукти
характерно за християнските пости, също изисква внимание. „Трябва да се следят нивата на витамин B12, желязо и цинк“, посочва специалистът. Той препоръчва растителното желязо да се приема в комбинация с витамин С за по-добра усвояемост, както и да се избягва честата грешка месото и млечните продукти да се заменят основно с тестени изделия и захар.
„По-добрият избор са бобови култури, ядки и сезонни зеленчуци, които осигуряват нужните протеини и фибри“, допълва д-р Шабан.
В ежедневието важна роля играе правилният режим на хранене и хидратация
Препоръчителният прием на вода е около 30–35 мл на килограм телесно тегло, като е добре тя да бъде със стайна температура. При симптоми като главоболие или мускулна слабост може да се добави източник на електролити – например лимон или натурална кокосова вода.
Храненето трябва да бъде балансирано, с акцент върху т.нар. „бавни“ въглехидрати
като овес, елда и киноа, както и върху полезните мазнини – авокадо, ядки и зехтин. При липса на животински продукти е важно да се комбинират бобови и зърнени храни, за да се осигури пълен аминокиселинен профил. След период на гладуване захранването трябва да бъде постепенно. „Започнете с леки храни и дайте време на организма да се адаптира, преди да преминете към основното хранене“, съветва специалистът.
Физическата активност също трябва да бъде съобразена с режима
Интензивните тренировки не са препоръчителни в часовете на гладуване, като по-подходящо е леко движение след хранене. Сънят също не бива да се подценява – необходим е поне 6–7 часа качествен сън, за да се поддържа хормоналният баланс.
Особено внимателни трябва да бъдат пациентите със сърдечносъдови заболявания.
„Промените във водния и хранителния режим влияят директно върху обема на циркулиращата кръв и нивата на електролитите, което е критично за сърдечния ритъм и кръвното налягане“, предупреждава д-р Шабан.
Сред основните рискове
при тези пациенти са дехидратацията, която може да доведе до сгъстяване на кръвта и риск от тромбообразуване или спад на кръвното налягане, както и електролитните нарушения, които могат да провокират аритмии. Допълнителен фактор е високият прием на сол чрез консервирани храни, който води до задържане на течности и риск от хипертонични кризи.
В тази връзка специалистът препоръчва
редовно измерване на кръвното налягане – поне два пъти дневно
както и стриктно спазване на предписаната медикаментозна терапия. „Никога не променяйте лечението без консултация с лекар“, подчертава той.
При необходимост може да се обсъди преминаване към медикаменти с удължено действие. Важно е също да се приемат храни, богати на магнезий и калий, като бадеми, спанак и сушени плодове. Особено внимание е необходимо при прием на диуретици, тъй като рискът от дехидратация в тези случаи е висок и постът често е противопоказан.
„Постите са време за висока лична дисциплина, но здравето винаги трябва да бъде приоритет“, обобщава д-р Шабан. Той подчертава, че постът е мощно средство, но трябва да бъде съобразен с индивидуалното здравословно състояние. „Истинската грижа за другите започва с отговорната грижа за самите нас“, допълва специалистът.
В заключение д-р Шабан отправя и по-широко послание: „Нека пречистим не само тялото, но и сърцата си – с разум, внимание и грижа. В края на деня постът пречиства тялото, но добротата е тази, която пречиства света.“
CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.
CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!
