Всичко за диабетната полиневропатия

Диабетната полиневропатия е често срещано хронично усложнение на диабета, което може да доведе до значително влошаване на качеството на живота на пациентите и в някои случаи до трайна инвалидизация, ако не се установи и лекува навреме.

Усложнението се изразява в постепенна и многопластова увреда на периферните нерви, включително най-малките им разклонения в цялото тяло и вътрешните органи. Това заболяване се изявява до различна по интензивност болка, други неприятни усещания (изтръпване, парене, мравучкане) или до загуба на усещане, както и до редица функционални нарушения в дейността на сърдечносъдовата, храносмилателната, отделителната система.

Причината за увреждането на периферните нерви е свързана с метаболитните и съдови ефекти на повишената кръвна захар (хипергликемията) и свързаните с нея рискови фактори.

Кога и защо възниква

Диабетната полиневропатия не се появява изведнъж. Тя се развива постепенно – в рамките на години при продължително повишено ниво на кръвната захар. Това води до:
 

• Преки химически промени в нервните клетки и увреждане на способността им да предават сигнали;
• Увреждане на малките кръвоносни съдове (капиляри), които доставят кислород и хранителни вещества до нервите.

Получава се порочен кръг, в който оксидативното увреждане и възпаление на нервните коренчета и на малките кръвоносни съдове влошава храненето на тъканите, което допълнително ги уврежда. Все още точният механизъм на увреждане не е напълно известен и вероятно включва взаимодействие между съдовите, метаболитните (обменните) и възпалителните процеси.

Освен хипергликемията, другите рискови фактори включват:

• Високи нива на триглицериди и холестерол;
• Наднормено тегло и затлъстяване;
• Високо кръвно налягане;
• Намалена бъбречна функция;
• Тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол;
• Обездвижване и застоял начин на живот.

Няма точна корелация между продължителността на диабета и риска от развитие на диабетна полиневропатия, още повече много от пациентите с диабет дълго време имат заболяването, преди да им бъде поставена диагнозата и да бъде предприето лечение. Често именно оплаквания, свързани с полиневропатията стават повод да се търси причината и така се установява наличието на захарен диабет тип 2.

Няма и пряка корелация между степента на повишение на кръвната захар и бързината и тежестта, с която диабетната полиневропатия ще се развие. При някои пациенти с умерено повишена кръвна захар, проследена чрез гликирания хемоглобин, се развива тежка невропатия.

Значителен процент от пациентите вече са развили някое от диабетните усложнения при поставяне на диагнозата захарен диабет тип 2.

Полиневропатията основно засяга нервите, които предават усещания (сензорни) и тези, които контролират мускулни движения (моторни). Поради това може да се развият: 

• Изтръпване или пълна загуба на чувствителност, особено в краката и стъпалата;
• Болка, парене, „боцкане“ или крампи;
• Мускулна слабост и трудности при ходене;
• Неприятна чувствителност дори към лек допир.

Първи увреждания обикновено се появяват в най-дългите нерви – тези, които стигат до краката и стъпалата – и по-късно може да обхванат и други части на тялото.

Някои пациенти развиват увреждане на автономната нервна система, която контролира вътрешни функции: сърдечния ритъм, кръвното налягане, храносмилането, изпразването на пикочния мехур, сексуалната функция и потоотделянето. Такива увреждания могат да доведат до:

• Липса на ранни (предупредителни) признаци за настъпване на хипогликемия;
• Ниско кръвно налягане при изправяне (ортостатична хипотония);
• Стомашно-чревни проблеми (забавено изпразване, запек/диария);
• Промени в сърдечната честота и функциите на други вътрешни органи.

Както е известно, дори тежки заболявания, като инфаркт на миокарда при пациенти с диабет могат да настъпят и протекат без типичните оплаквания от силни болки в гърдите, защото нервните окончания, които предизвикват тези болки, са увредени.

Други видове увреждания

В някои случаи може да се засегнат отделни нерви („фокална невропатия“) или групи от нерви в тялото („проксимална невропатия“), което води до специфични симптоми, като болки в бедрата, лицето или гръдния кош.

Едно от най-разпространените последствия от диабетната полиневропатия е „диабетното стъпало“ – увреждане на ходилата, по които възникват и се развиват труднозарастващи рани, налагащи продължително лечение, а в някои случаи може да се стигне и да загуба на части от крайника.

Обратимост и прогресия

Въпреки че увреждането на нервите обикновено е прогресивно, стриктният контрол на кръвната захар и корекция на метаболитните рискови фактори може да забави прогресията и да намали симптомите. Пълното възстановяване на напреднали структурни увреждания е рядко, но подобрение на функцията и намаляване на симптомите е възможно, особено ако процесът се хване рано и се лекува адекватно със съвременните комплексни методи.

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!