Кога и как да кажем на детето, че е осиновено
Кой е най-подходящият момент и начин, за да разкрием истината, че не сме биологични родители на детето си, а негови осиновители?
Заложеният в гените ни стремеж да продължим рода си е даденост за едни двойки, но сериозен проблем за други. Има и хора, които, независимо, че вече са се сдобили с наследник, решават да осиновят дете и да го дарят с безусловна обич и нов живот.
Рано или късно обаче при болшинството случаи настъпва моментът, в който детето научава истината за произхода си. Било то дори на 35-40-годишна възраст или след смъртта на родителите си. Психологът Теодора Танева е категорична, че заради изключително емоционалния и наситен с нюанси акт на осиновяването, несъмнено най-добрия източник на информация
за детето са осиновителите му. Според нея почти винаги, когато първоизточникът са роднини, приятели, съседи, съученици или други познати има риск от дълбоко и трайно емоционално нараняване на осиновения, особено, ако казаното е в негативен контекст.
Неслучайно пред родителите най-често стои въпросът - как и кога да кажа на детето си, че е осиновено? Да му споделя тайната наведнъж или да го „подготвям“ по-дълго време?
Има ли значение възрастта, на което е осиновено. По един и същ начин ли ще трябва да му обясня, ако е осиновен/а на например 2-годишна или на 8-годишна възраст?
Вижте във видеото възможните отговори от психолога Теодора Танева, а изводите и възможностите оставяме на вас: