- Акад. Велев, предстои да се издигне паметник на граф Игнатиев в центъра на София. Но съществуват две версии за приноса му към Освобождението ни от Османската империя: първата е, че той има изключителна роля, а втората – че е пречел за признаването на българската църковна независимост и на националнореволюционното ни движение. Каква е истината?

 

  • - Ще се опитам документално да представя личността на граф Игнатиев. Необходимо е най-напред да се кажат няколко важни неща: на първо място граф Игнатиев е руснак по националност и доказан патриот. Той е талантлив интелектуалец – дипломат, който заради своите качества още на 27 години е произведен в чин генерал-майор в Азиатския департамент - Министерство на външните работи на Русия. Графът е възпитан като руски националист и защитава с всички средства на дипломацията руските имперски интереси, което успешно изпълнява по време на 13-годишната си кариера на дипломат – посланик в Цариград. Той защитава всичко, което е елемент от руската имперска доктрина по отношение на Османската империя и християнските народи. Тоест, когато обсъждаме ролята на граф Игнатиев по отношение на бъдещата България, трябва да имаме предвид всички изброени  неща, които оформят рамките на дипломатическото му поведение в Цариград.
  • Нека се спрем на поведението му по време на националното ни Възраждане.
  • За да бъда обективен, ще се опра на неговите мемоарни „Записки“ на графа, в които сам разказва и оценява поведението и действията си. Нека последователно да разгледаме участието му в решаването на т. нар. „български въпрос“. Още първите му стъпки като посланик в Цариград са да се опита да оцени ситуацията на Балканите и възможностите за реализиране на имперската доктрина на Русия за превземане на Цариград и Дарданелите, което ще осигури правото на империята да превърне Москва в Третия Рим. По това време българският народ е третиран като неидентифициран етнос, загубил статута си на отделна етническа общност, и е включен в рамките на т.нар. рум миллет заедно с останалите християнски народи. Този статус на българите е отговарял на руските интереси, защото при един евентуален военен поход през територията на България, която се намира на пътя на Русия към Цариград, освободена България по-късно може лесно да  бъде присъединена към Руската империя под формата на т.нар. Задунайская (Заддунавска) губерния - нещо, което е сторено с Грузия и Армения. За да осигури тила на този стратегически коридор към Цариград, граф Игнатиев се заема да сближи Кралство Сърбия с българите в Османската империя. Идеята му е да се създаде славянска федерация под сръбска егида. Тази постановка на граф Игнатиев е в съответствие със сръбската национална доктрина – „Начертанието” на Илия Гарашанин.
  • Но защо славянска и християнска Русия е срещу националните ни борби за самостоятелна българска църква? Знае се, през XVIII в. управлението на православната ни църква преминава изцяло в ръцете на гръцките владици, които осъществяват все по-силен контрол над християнското население.  
  • Избухването на църковнонационалното движение в България застрашава силно руските интереси, които предвиждат неделимост на християнските народи в отделни църковни организации и запазване ръководството на гръцката цариградска патриаршия. Всички опити на българите да получат подкрепа на Русия са блокирани. Нещо повече, със своето изключително влияние върху Високата порта граф Игнатиев успява да блокира исканията  на това родолюбиво движение и съдейства на турските власти да изпратят на заточение петимата български епископи, при това далече от нашето население. Но усещайки силните интереси на Русия към църковнонационалното движение на българите и желанието на нейния посланик на всяка цена да го блокира, през 1870 г. султанът издава ферман, с който  признава независимостта на българската църква. С този акт Високата порта нанася удар върху руските имперски стремления за хегемония и влияние над балканските християни и същевременно признава българската национална идентичност.
  • Tова е поражение за дипломатическите усилия на графа, макар че по това време той е първи приятел с Великия везир и може да влиза в кабинета му по всяко време…
  • След признаването на независимата българска църква руската дипломация в лицето на графа прави опит да се приспособи към новите условия. И за пръв път прави опити да защити българите, въздействайки върху решението на Цариградската патриаршия да обяви схизма на българската църква, тоест да я отлъчи от себе си. Това става на 16 септември 1872 г. и в това отношение граф Игнатиев не успява. Обаче след приключването на църковния въпрос у нас с голяма сила се разраства националнореволюционното движение. Към това движение граф Игнатиев се отнася негативно.
  • Защо бъдещите ни освободители са срещу това движение?
  • От поведението на граф Игнатиев спрямо българското революционно движение личи, че Руската империя не е заинтересувана от създаването на независима българска държава. Графът успява чрез влиянието си над организацията на богатите български търговци в Одеса, наречена „Добродетелната дружина“, да спре тя да подпомага революционното движение, което се стреми да постигне освобождение на България и да създаде независима българска държава. С парите на българите от Одеса са закупени оръжията за четата на Филип Тотю, но след намесата на графа българските търговци, живеещи на територията на Русия, му се подчиняват безусловно. За тези свои задкулисни маневри Игнатиев откровено разказва в записките си, като определено смята, че е изпълнявал своя отечествен дълг.
  • Но въпреки всички задни помисли и интереси царска Русия обявява поредната война на Османската империя и я побеждава… Какво става на 3 март, на рождения ден на руския император, когато се подписва предварителният протокол в Сан Стефано?
  • Тук е другият важен момент от дейността на граф Игнатиев по време на преговорите след приключването на Руско-турската война 1877-1878 г. и при очертаването границите на Санстефанска България. Получава се странна ситуация. Преди началото на войната Русия в лицето на княз Александър Горчаков – канцлер на Руската империя – подписва с другите велики сили три последователни договора – Райхщадски, Будапещенски и Лондонски, с които Русия се задължава, ако тръгне на война с Турция, да не преминава билото на Стара планина. Въпреки тези споразумения в предварителния мирен договор граф Игнатиев начертава границите на т. нар. Санстефанска България, които покриват българското национално землище. То е очертано преди това, още през 1876 г., на срещата на посланиците на великите сили в Цариград. Но от тази карта личи, че Русия подарява на Сърбия българска Морава с център град Ниш заради частичното ѝ участие във войната.  А Северна Добруджа с цялото българско население подарява на Румъния като компенсация за отнетите ѝ територии на днешна Молдова.
  • Как реагират великите сили, след като граф Игнатиев нарушава трите предварителни споразумения?
  • Естествено, това предизвиква бурен протест сред великите сили, които предлагат свикването на нов конгрес в Берлин, на който да се разгледат противоречията между трите споразумения и картата на Санстефанска България. Тук е важно да се отбележи, че руската делегация не полага никакви усилия да защити картата на Санстефанска България. Нещо повече, тя не допринася с нищо българската делегацията да бъде допусната до преговорите и остава да чака други да решат съдбата на България. В същото време делегациите на Сърбия, Гърция и Румъния са широко представени на този конгрес. Решението на Берлинския конгрес за разкъсването на България е голям удар срещу доктрината на Руската империя, както и за българите, които са принудени да живеят в три географски области: Княжество България, Източна Румелия, Македония с Одринска Тракия, които остават в рамките на Османската империя.
  • В крайна сметка какво е Вашето заключение?
  • Цялата истина за дейността на граф Игнатиев може да се види и прочете в най-автентичния документ – „Записките“. От тях личи, че през цялата си дипломатическа кариера той е защитавал руските имперски интереси и активно се е противопоставял на опитите за придобиване на независимост на българската църква, както и на успешното развитие на националнореволюционното движение. Моето лично мнение е, че граф Игнатиев блестящо е обслужил руските интереси, които в онзи исторически момент сериозно са се разминавали с българските национални интереси.
Сподели във Facebook