А хляб за утре?

Петър ГАЛЕВ

Да се пенсионираш възможно най-рано и с висока месечна сума е мечта за мнозина. Но, както казва доайенът на българската журналистика: да, ама не. Чудя се на какво отгоре продължават споровете и отпорът за всеки месец увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Та това е неизбежно, а и напълно оправдано не само от социално-икономическа гледна точка. На първо място, колкото и да сме черногледи, расте средната възраст, която доживяваме.

Да не говорим, че жените винаги са живеели повече, а се пенсионират по-рано. С днешна дата сексизмът в това отношение е странен. През ХХI в. човек не е баба и дядо на 65 и дори на 70 години. Повечето хора са в добра кондиция в седмото си десетилетие и за някои пенсионирането дори се превръща в травматично събитие. Разбира се, изключвам най-тежките и някои специфични професии, при които трябва да има отделни правила. Не можем да не държим сметка и за демографската ситуация в държавата си.

Ако искаме днешните млади и активни хора изобщо да могат да разчитат на пенсии, трябва още отсега да се мисли и изчислява откъде ще дойдат тези пари. Няма как да стане, ако трудовият стаж не се увеличи. Инатът срещу тази мярка е псевдосоциална загриженост, желание да се харесаш на някого днес и сега, като добре осъзнаваш, че рискуваш минималната стабилност в старините на децата му. По-добре е да се измисли стимул как здравите работещи сами да отлагат края на кариерата си, отколкото да сложим пръчка в спиците на неизбежните промени в пенсионната система.