Аз, те и държавата

Петър ГАЛЕВ

Нормално вечерно задръстване в центъра на София. Но може да е и на всяко място в България. Пъпля с колата в най-дясното платно. На спирка на градския транспорт млад мъж пуши нервно в очакване да дойде автобусът. Явно возилото приближава, защото човекът с обигран жест хвърля цигарата на тротоара. Личи си, че това е станало нещо като физиология при него, все едно е дишане или мигане с очи. Дори не се оглежда, няма никакво съмнение в абсолютната си правота. Нищо ново. Само дето кошчето е буквално до очите му, на 50 сантиметра – яркожълто, не можеш да не го забележиш.

Всъщност това хвърляне е много повече от акт на немарливост или невъзпитание. То буквално е изкрещяване: „Няма да ВИ пазя чистота, не ме интересуват ВАШИТЕ правила, ДЛЪЖНИ сте да ми чистите, мен други работи ме вълнуват“. Дадох си сметка, че в онази вечер съм видял физическия образ на един от онези анонимни писачи по форумите, които изливат тонове буквена жлъч. Под „оригинален“ псевдоним той е представител на абсолютното познание и върховния граждански съд.

Присъдите му не подлежат на обжалване, громи всяка несправедливост, чиновническото бездушие и безхаберие, изобщо нямането на държава у нас. Метрото му е виновно, че не спира пред входа му, а ако спира, тълпите го дразнят. Не е заковал един пирон в общите части на входа си, но е против санирането, защото е далавера. По цял ден бистри политиката, но не гласува, да не им пълни гушите на ония. Не плаща здравна осигуровка, но мрази медицинската мафия… Няма ред в ТАЗИ държава и това си е. А за фаса? Абе, да ти имам проблемите!