Жестокият данък

Петър ГАЛЕВ

Всеки град и квартал ли трябва да плати кръвен данък, за да се озаптят малцината дълбоко комплексирани жители-шофьори? Малко ли е, че през ден ни опарва чуждата мъка от екрана и вестникарските страници! Всъщност ключът е в понятието „чужда“. Съседското дете е прегазено, но това мен не ме засяга истински. Е, докато не ни засегне, ще газят децата, братята, приятелите и родителите ни.

Защото няма как до всеки малоумен шофьор да има полицай. Но всяка улица минава покрай къщи с хора, които виждат какво става на пътя. Последният бабаит така си карал по принцип. И всички знаели това. Но не притиснали с протест властта да свали от колата мъжагата без връзка между мускулите на десния крак и мозъчната кора. Бдението започна, когато детето вече го няма. И така е всеки път.

Криворазбраното ни чувство за гражданска съвест е причина за много беди. У нас все още се смята за подлост да предадеш на полицията нарушител. Като добавим и често липсващата или неадекватна реакция от органите на реда, ако все пак получат сигнал, затваряме кръга на чувството за безнадеждност. Ясно е, че законите не са съвършени и не се прилагат еднакво към всекиго.

Това, което ние можем бързо да направим, е всячески да демонстрираме непримиримост към четиритактовите убийци. Ако шофьор-идиот види, че хората го наблюдават, записват, спират…, май няма да смее да безчинства. В държавите, дето ги дъвчем за пример, никой не чака само на институциите. А властта, както чува протестите срещу бетонирането на природата, така ще чуе и желанието ни за драстични мерки срещу приматите на волана. Нали нямаме по-скъпо нещо от децата?