Къде е вярата

Петър ГАЛЕВ

Ако приемем, че съвременните държави се крепят на четири основни стълба – икономика, образование, здравеопазване и духовност, най-неочаквано в особено тежка криза у нас се оказа последният стълб. Защото от векове духовността е идвала от вярата и църквата, а това, което наблюдаваме в нашите храмове, манастири и митрополии, е всичко друго, но не и спазване поне на 10-те Божи заповеди.

Напротив, ако проследите вестите от църковния живот, ще можете да си направите доста обстоен каталог на грехове и злодеяния. То не бяха демонстрации на скъпи и прескъпи коли и вещи, закани и съмнения в убийства, кражби, разврат и скандали за имоти, пари и свещоливници. И като отделни острови на истинското християнство стоят свещеници като отец Иван, който продължава да приютява и да вкарва в правия път несретници. И като дядо Добри, събиращ левче по левче за църквата, а сам живеещ в битова нищета.

Къде са кухните за бедни и приютите, къде са занималните за малки деца, а дори и благотворителните болници, каквито в много държави църквите поддържат? Изобщо къде е мнението и напътствието на църквата по всички въпроси, които вълнуват днешните хора? Дали в ХХІ век е достатъчно свещеникът да бъде само изпълнител на няколко ритуала при кръщаване, сватба и смърт, описани в точен ценоразпис...

Как да очакваме младите хора, които по природа са особено критични, да влизат с богобоязън в храма, когато ги заливат факти, предизвикващи най-малко иронична усмивка? Дано да видим поне начало на някаква църковна дискусия по тези въпроси. Замитането на пепелта под килима няма да изчисти храмовете.

 

Сподели във Facebook