Къде удря гърмът

Петър ГАЛЕВ

Чудех се защо не ни върви духовното възпитание на младите, приобщаването им към православните ценности, а то си имало много ясна причина – йога движението. Ето защо висшият ни клир, който отдавна не беше взимал отношение по какъвто и да е обществен въпрос, сега остро се скара на образователната система. Като се махне въпросът за йогата от матурите, и ето ти ги учениците в църквата… Други проблеми в това отношение нямаме. Такива дреболии като дългогодишната липса на вероучение в клас, разрастването на откровено търговски практики в храма или митрополит, анатемосващ и кълнящ журналистите за това, че го питат как е след катастрофа, явно не си струват обществени дебати.

Всъщност владиците ни са прави, като казват, че безверието е в основата на огромна част от проблемите ни като личности, семейства, квартали, градове, държава… Но да посочим през лупа някаква дреболия, която ни се вижда като слон, едва ли е от реална полза за вярата ни. По-добре е да станем свидетели на изявления и инициативи от духовниците, свързани с проблемите, които всеки ден вълнуват хората. Къде е организирането на кухни за гладните, на дрехи за голите, на покрив за бездомните, на грижи за изоставените?

Или това ще го припознаем като чуждо за нас и характерно за други християнски църкви. Сигурен съм, че ако свещениците ни призоват и организират за реална помощ, хиляди ще откликнат, а покрай това могат и да чуят нещо от олтара, да разберат, че храмът не е място, където се ходи „за всеки случай“ и „за да не ни стига лошото“. Иначе властта лесно ще махне въпроса от матурите. Но това ли ни е битката за християнското възпитание?