.jpg)
Новият преход
Петър ГАЛЕВ
Ето, че минаха повече от 20 години от началото на демократичните процеси в България и близо 6 години от приемането ни в Евросъюза. През това време се извършиха колосални промени – в държавното устройство, в политиката и икономиката. Все едри неща, с които постепенно свикнахме и вече възприемаме като даденост. Струва ми се обаче, че едва напоследък започва процес на по-дребни на пръв поглед промени, които трябва да подредят битието ни по стандартите на Стария континент. Лошото е, че след толкова време сме в началото на пътя към онази среда на живот, която привлича като магнит младите хора да остават зад граница. Преходът към ред и дисциплина нарушава стереотипите, уюта и спокойствието и е доста мъчителен. Но всички държави, които днес сочим за пример, са го изживели. Става въпрос за онези правила, които пряко засягат всекидневието ни. Като се започне от съдържанието на сиренето и салама и с какво да се хранят децата в забавачките, премине се през начините за паркиране и се стигне до потреблението на найлонови торбички, изхвърлянето на боклука и задължителното поддържане на недвижимата собственост в добър вид. Излизането от хаоса винаги засяга интереси на различни обществени групи. Затова днес ни заливат меко казано странни протести. Но ако в цяла Европа дадено правило е въведено и изпитано с години, смешно е да се правим, че ще търсим друг вид „топла вода”. Накрая всички ще са доволни, когато си изчистим и подредим къщата-държава.
