Стихийно

Петър ГАЛЕВ

Какво предстои ли? Ами да анализираме кой какво не е сторил, та да се случи поредната трагедия. И това ще продължи до малко преди да ни връхлети следващата. Този урок поне го научихме – след масови жертви винаги има дълги дискусии и обвинения, но никога реални и систематични действия за минимизиране на предстоящите бедствия. Промените в климата вече излязоха от канал „Дискавъри” и шетат из родните улици. А те, милите, дори и преди бедствие на много места изглеждат като клошарско сборище.

И десетилетните боклуци се превръщат в храна за стихиите. Нали не очаквате, че тези, които трупат бунища, секат безразборно и си строят бидонвили където им скимне, ще се стреснат и ще спрат? Всъщност има само един начин. Гражданите да се обединим и да поставяме конкретни искания пред управниците. Ама не за работни места след 5 години. Говорим за мерки, от които зависи оцеляването ни при драматични ситуации – спешна медицинска помощ, адекватни и добре оборудване аварийни служби, план за участие на армията при спасителни операции.

Дошло е време да изискаме държавата да се подреди наново. Като на първо място в буквален и преносен смисъл спрем рязането на клона. Вече никой властник не може да е спокоен за цели 4 години. Избирателите бързо ще се ориентират започват ли реални действия за спасяването на горите, за стоп на незаконните строежи, за безопасно градоустройство. Днес хората демонстрират с помощта си за пострадалите, че можем да сме единни. Утре трябва да сме единни и в натиска си властта да поеме отново изконните си функции.

Сподели във Facebook