Учебникът ли е крив

Чудех се защо досега, когото срещнеш по улицата – млад или стар веднага може да ти каже цялото стихотворение за Балканджи Йово от първия до последния стих и да ти изпее без запъване „Къде си вярна, ти любов народна“, а занапред няма да ги знаят! А то било защото до момента сме ги учили в един клас, а вече ще ги учим в друг. Ето къде бил проблемът на патриотичното възпитание, как не сме го открили за толкова години?! Защото нашето поколение учеше възрожденците по няколко пъти, та сега 90 на сто не знаят и един ред от тях. Но нали е важно да са на документ в ранните класове, какво остава реално в съзнанието малките – няма значение. Както явно няма значение и фактът, че цели поколения не знаехме и дума за Димитър Пешев, Джон Атанасов, Асен Йорданов, Стамен Григоров, Димитър Пасков… Кои са те ли? Ами попитайте десетилетната ни тогавашна образователна система, която явно е образец за патриотично възпитание, за разлика от сегашната. Азбучна истина е, че детето, младият човек започва да обича родината си според съвременното й състояние и престиж. Да, миналото винаги ще е извор на гордост и самочувствие за нас, но е много тревожно, ако започнем да разчитаме само на него за патриотизма си. А когато обществените дебати се насочи основно в исторически план, със сигурност това е дебела завеса за някакви днешни дефицити – на морал, на капацитет, на откритост. България я е имало много векове, дайте да видим как да я има и занапред, какво ние можем да допринесем. Струва ми се, че от нас се очаква доста повече от това, без сами да сме прочели Паисий, да роним крокодилски сълзи, че експертите по история ще го преместят от един клас в друг…