За кучето и куршума

Как стана така, че един с нищо не будещ каквито и да е съмнения човек, за малко не стана убиец, а един друг човек – разхождащ кучето си – стана жертва на тежка огнестрелна рана с последици вероятно до живот? При това не някъде по дивите трънаци, а в подлез в центъра на София. Причините са най-малко две. Объркваме все повече човешкия код на общуване. И посредникът (също така и бариера) при потенциален конфликт не е на мястото си. Полицията имам предвид. Кучето се изпикало пред витрина. Може да се случи навсякъде по света. Но собственикът ще се извини, ще се притесни, ще предложи да почисти… А и полицията веднага ще дойде и ще го санкционира ефективно. Дали в цитирания случай е било така? Моят опит в контакта с кучета и собственици е по-скоро негативен. Онзи ден на „Витошка“ млад мъж водеше, всъщност по-скоро придружаваше едно от тези - най-страховитите кучета без каишка, без намордник. Въпреки всички правила и след многобройните случаи на ухапани и убити от уж „кротки животинки“ хора… В никакъв случай не оправдавам изваждането на пистолет и стрелбата по улиците! Но със сигурност случаите на късо психическо съединение ще се увеличават. Защото, ако си свидетел на нарушени правила, ако си засегнат по някакъв начин несправедливо, няма бърза и ефективна реакция от полицията. На нея поводи като шумов тормоз, нагли собственици на кучета, драскане по стени и т.н. ѝ се струват дребни. А потърпевшите трупат напрежение, безсилие и гняв. И в един момент това избива в неочаквана агресия. Изходът е дори минимални нарушения на правилата да се санкционират бързо, неотменимо, видимо и според закона. Както и гражданска нетолерантност към нарушителите. Тогава няма да има уродливо „правосъдие“ от побеснели хора, които са до дъно обезверени, че някой ще донесе по нормалния начин елементарна справедливост.