За митовете и туризма

Митовете продават много повече и много по-добре туристически услуги, отколкото какъвто и да е друг подход. И докато ние правим конкурс след конкурс за лого и брошури на българските реални природни красоти, ценни археологически и културни паметници, всички отдавна са се впрегнали да създават, утвърждават и разпространяват по всякакъв възможен начин красиви и колкото се може по-абсурдни митове. Вървете където искате из Европа и вижте къде са тълпите. На едно място бил открит Ноевият ковчег, на друго бил гробът на Александър Македонски. На трети лимоните били неповторими, а съседите отдолу вляво (на картата) направо са поставили началото на всички начала в света. И понеже вече масите се информират главно от първите резултати в търсачките, този подход си работи като перпетуум мобиле. Излиза, че само ние няма какво да покажем и да размахаме като уникално. Представям си, ако Кристо беше от друга държава, какво чудо щеше да е в родния му град, какви реални и виртуални музеи щеше да има, интернет страници, табели, тениски, чаши, картички с родната му къща… и какво ли не. А ако се върнем малко назад в историята, ще открием поводи за гордост, които с нищо не отстъпват на съседските и по-далечни емблеми на каквото се сетите. Но за това се иска първо стратегия, след това държавна политика и образование и не на последно място активно участие с идеи и с пари от бизнеса, имащ отношение към приходите от туризъм. Иначе още отсега нека да си знаем, че докато ние спорим за лъчите на слънцето в емблемата или дали да се надстрои някоя крепостна стена, другите заливат световната мрежа с майсторски опаковани легенди. Е, алкохолните туристи няма да секнат, но нали не това ни е стремежът…