За народния гняв

Че има за какво да се протестира, дума няма! Но най-лесният начин гневът да се размие в безполезна мръсносива пяна, е да се протестира срещу всички и всичко. Особено когато върху спонтанното гражданско недоволство се накачулят всякакви платени или не интересчии и откровено психиатрични персони. За около 30 години демокрация би трябвало да сме изживели детските болести на новото си обществено развитие. Но явно не сме. От огромната част улични изказвания и лозунги лъха меко казано невежество, неграмотност, инфантилност. Приказките „Партиите да ги няма“, „Смяна на системата“, „Закриване на парламента“ и т.н. всъщност обслужват точно тези практики, срещу които честните хора въстават. Защото, когато искаш невъзможни и никъде неприложени неща или откровени глупости, отваряш вратата да те игнорират. Съвсем друго беше например с протестите за некачествените ремонти в София. Както видяхме, това има конкретен и реален резултат. Точно така трябва да бъде притискана властта – не с общи приказки, че всички са маскари, а тема по тема. Ето, цените на горивата се обуздаха – не се наемам да коментирам дали заради световната конюнктура или с помощта на недоволството. Симеонов подаде оставка заради недопустим за висш политик речник. Всеки може да даде още примери. Но това е начинът – реални теми с конкретни искания. Иначе и да си правим избори до дупка, нищо няма да се промени – най-много още повече да се нахъсаме едни срещу други, което допълнително ще ни вкара в блатото на вечното недоволство. Затова: да живее постоянният граждански натиск срещу която и да е власт, но с истински постижими цели. Другото е избиване на комплекси по улиците.