За сухата чешма

С напредъка на технологиите вече свикнахме всичко да ни е на един клик разстояние и, разположени удобно у дома, в колата или в офиса, да поръчваме храна и други стоки, да управляваме климатика и домакинските уреди, да контактуваме „очи в очи“ с близки и приятели от целия свят. Докато… един ден не се окажем например без вода, както стана в Перник и може да стане в други български градове. Или без електричество, което ще ни парализира напълно, особено новите градски поколения, които не са живели без интернет и смартфон. Затова е време всички да се замислим и да настояваме като граждани наличните оскъдни природни ресурси да бъдат управлявани и съхранявани максимално ефективно. Защото, от една страна, природата става все по-капризна и отмъстителна към разточителния ни начин на живот, а от друга – управляващите на всички нива се държат по принципа „След мен – потоп“ или по-актуално казано „След мен – пустиня“. Нека да излезем от мисловната схема – врътвам кранчето и водата потича, а да се интересуваме какво е състоянието на водоизточниците в нашия град, правено ли е изобщо нещо за ремонта на ВиК-мрежата и какво се предвижда да се направи. Ясно е, че политиците се опитват да се харесат на избирателите, но това харесване е по темите, които самите хора поставят в социалните мрежи или при срещите на живо. Ако не ги питаме как ще пазят водните обеми в язовирите и ще управляват водоснабдяването в страната, те няма сами да се захванат с тази щекотлива тема. Следващия път преди избори да не питаме само за цени, данъци и доходи, защото каква полза от 10 на сто върху заплатата, ако чешмата е суха?