За зарята и Великден

Зарята край патриаршеската катедрала навръх Великден със сигурност не е основният проблем в духовния ни живот. Даже не е никакъв проблем. Нищо че дискусията очаквано хипертрофира, защото е лесно всеки да разположи мнението си някъде по скалата „харесва ми – не ми харесва“. Много по-трудно е да отстояваме очевидната необходимост в училище да се въведе вероучението. Това е начинът на децата да се говори за ценностите, които стоят в основата на хилядолетна цивилизация. И те да разберат и възприемат всички християнски празници не откъм битовата им страна. Защото евангелските притчи, когато се четат и дискутират с помощта на подготвени преподаватели, могат много успешно да допълнят толкова липсващото днес родителско възпитание. Споровете са напълно излишни. Вижте държавите, в които има силни църковни традиции. Това главно стои в основата на добрите отношения между хората, на честността, реда и чистотата. Не административнонаказателната принуда. У нас също на хартия всичко е регулирано и за всяка простъпка е предвидено наказание. Но е ясно, че няма как до всеки втори да върви инспектор или полицай. Видно е, че ни липсва онова въздържание, този респект, който идва от вярата, от познанието за вековната ни религия. Това е и начинът държавата да покаже, че стои зад християнството. Точно сега е моментът. Не са нужни лозунги, а зарята е подробност. Шансът да устоим на огромните предизвикателства е в онези ясни и векове изповядвани принципи, които са съхранили България през вековете. Те са написани в Библията. Не задрасквайте този учебник.