През последното столетие беше постигнат невероятен напредък в изучаването на човешката физиология, открити бяха огромен брой вещества (витамини, ензими, хормони, невротрансмитери и т.н.), управляващи сложния лабиринт от процеси, протичащи в тялото ни. А  разкриването на ролята и значението на витамините и витаминоподобните вещества определено е едно от най-значимите достижения на науката.

През първите няколко десетилетия на миналия век са открити витамините А, С и D, както и участниците в „магическия” В-отбор, вземащи участие в огромен брой процеси в човешкия организъм, свързани с клетъчната енергетика, функционирането на нервната и храносмилателната система, менталното и емоционалното здраве и т.н. Предвид способността на човешкото тяло да ги синтезира някои от тези чудодейни вещества получиха статута на „условни витамини”. Което по никакъв начин не принизява тяхната роля.

Едно от тези вещества е алфа-липоевата киселина, известна още като витамин N.

Нейното откритие през първата половина на миналия век е свързано с имената на американските учени Есмонд Снела и Лестър Рид. През 1951 г. последният изолира от картофения екстракт особена субстанция, наречена от него алфа-липоева киселина (АЛК), която способствала за значителен ръст на популацията на определени микроорганизми. Впоследствие беше установено, че АЛК представлява мастна, осемвъглеродна, сяросъдържаща киселина. Коректното ѝ химическо наименование е 6,8-дитиооктанова киселина. По-популярно – тиоктова киселина. Представката „тио” напомня за съдържащата се в нейната молекула сяра.

В относително по-значими количества АЛК се съдържа в сърцето, бъбреците и черния дроб,

както и в някои растителни източници – спанак, броколи, кафяв ориз, обикновени и сладки картофи и др.

Едно от първите открития беше свързано с активното участие на АЛК в добива на енергия в клетките. При наличие в организма на достатъчно количество от тази киселина усвояването на глюкозата – основният източник на енергия в човешкото тяло, е пълно. Подсигурени с необходимата енергия под формата на аденозинтрифосфорна киселина (АТФ) са мускулните и мозъчните клетки, което означава, че организмът е в отлична кондиция. Беше доказано, че АЛК способства за понижение на нивото на глюкоза в кръвния ток, увеличение на количеството на запасния въглехидрат гликоген в черния дроб, както и за отслабване на инсулиновата резистентност – недостатъчния метаболитен отговор на клетките към действието на хормона инсулин.

Иначе казано АЛК се характеризира с инсулиноподобни свойства.

Предвид способността ѝ да понижава нивото на глюкоза в кръвта АЛК противодейства активно на процеса гликозилиране  – „съшиването” с участието на глюкозата на важни белтъчни молекули, в резултат на което последните престават да изпълняват своите функции в организма. Гликозилирането води до чувствително намаление на продължителността на живота. АЛК противодейства и на увреждането на нервните клетки от високото съдържание на глюкоза, т.е. представлява ефективно средство срещу диабетната невропатия.

През 1988 г. беше установено още едно забележително свойство на АЛК –

това на мощен, универсален антиоксидант. Откритията се сипеха като от рога на изобилието... Оказа се, че АЛК способства за възстановяването на активната форма на редица други антиоксиданти в човешкия организъм (глутатион, витамин С, витамин Е, коензим Q10). На това не е способно нито едно вещество в човешкия организъм! Което автоматично превръща АЛК в мощно оръжие срещу оксидативния стрес, предизвикващ редица патологии, срещу стареенето на организма и пр. Неотдавнашни изследвания показаха, че

АЛК е в състояние да редуцира окисления „лош” (LDL) холестерол,

играещ ключова роля в образуването на холестеролните плаки в кръвоносните съдове, т.е. тя е ефикасно средство за противодействие на атеросклерозата. Съществуват сведения, че АЛК съдейства за понижение на нивото на триглицеридите, които са съществен фактор за възникване на сърдечносъдови проблеми.

В необходимите за организма минимални количества АЛК се синтезира в черния дроб, както и от някои микроорганизми на чревната микрофлора. За съжаление, с годините тази способност постепенно затихва, а потребностите от АЛК нарастват. Което предполага увеличеното ѝ внасяне с хранителния рацион или чрез биодобавки.

Съществуват немалко изследвания, които свидетелстват, че

АЛК съдейства и за намаление на телесната маса, т.е. за редуциране на мастните отлагания в организма.

Това нейно действие, от една страна, се свързва с ускоряването на утилизацията на глюкозата и препятстване на превръщането ѝ в мастна тъкан, а от друга – със стимулиране на окислението на мастните киселини, подпомагайки по такъв начин „изгарянето” на натрупаните мазнини. Наред с това е доказано, че АЛК понижава апетита чрез потискане на действието на ензима протеинкиназа, който подава сигнал за глад в мозъка. АЛК противодейства на стеатозата – натрупването на мазнини в чернодробните клетки.

Изследвания върху животни показват, че АЛК подобрява паметта и когнитивните им възможности.

Споменатата склонност на АЛК да регенерира ендогенния антиоксидант глутатион способства за предотвратяване на дегенеративните промени в мозъка, например при болестта на Алцхаймер. Предвид мощното ѝ антиоксидантно действие, способността ѝ да възстановява активната форма на редица други антиоксиданти, както и противодействието ѝ на един от най-опасните процеси в човешкия организъм – гликозилирането, АЛК представлява изключително ефективно средство срещу стареенето. Тъй като по същество човешкият организъм не изпълнява плана си по производството на тази чудодейна киселина (особено с напредването на възрастта!), тя следва да се приема допълнително.

Смята се, че организмът има потребност от около 1-2 г АЛК дневно – собствено производство и внос отвън. Единно становище относно внасяното отвън количество АЛК няма. Преобладава мнението, че с профилактична цел дозата следва да е 100 мг дневно. След 50 години тя може да се увеличи до 300 мг. Няма съмнение, че АЛК е едно от чудодейните вещества в човешкия организъм, което за сетен път свидетелства за невероятния гений на Създателя, сътворил това невероятно постижение – човешкия организъм.

Сподели във Facebook