С отварянето на страната ни към света у нас се появиха редица екзотични плодове, за които само бяхме слушали и виждали единствено на картинка. Освен че внесоха допълнителен колорит на трапезата, повечето от тях в значителна степен съдействаха за повишаване на хранителната и диетична стойност на рациона на българина.

Авокадото е сред екзотичните плодове, които последни се появиха на нашия пазар, но бързо завоюваха много привърженици. Редица археологически находки и артефакти сочат, че то е било култивирано в земите на ацтеките и маите преди повече от седем хилядолетия. Заради изключително високото му маслено съдържание ацтеките го наричали „горско масло”. Авокадото било популярно и с друго наименование – ахуакатл, което на езика на ацтеките означава... тестиси. Очевидно визуалното сходство с въпросните мъжки атрибути и обстоятелството, че плодовете на авокадото растат по двойки, са логичното обяснение за това название.

Съгласно легендата първият човек, осмелил се да опита плодовете на авокадото,

които били смятани за неядивни, била една принцеса на маите. Тя останала очарована от техния вкус, а като награда за смелостта всемогъщият бог Хунаб Ку я дарил с вечна младост и прекрасни деца.

От дълбините на вековете до наши дни е достигнала една рецепта с авокадо, която заемала важно място на трапезата на великия ацтекски император Монтесума. Любимото ястие на императора се наричало ахуакамоли. На езика на ацтеките моли, означава сос. Т.е. наименованието на ястието би могло да се преведе... тестиси в сос. То се понравило и на испанските конкистадори, които го нарекли гуакамоле (запазено и до наши дни), тъй като трудно произнасяли оригиналното му название, дадено от ацтеките. Рецептата за приготвянето на гуакамоле е проста:

месестата част на авокадото се намачква и към нея се добавя сос, приготвен от зрели домати, люти чушки и сол.

През XVII век испанците пренасят екзотичното растение в Европа, чиито плодове добили популярност с наименованието „алигаторова круша”. То се обяснявало с техния тъмнозелен цвят и грапавата повърхност, напомняща страшната рептилия, както и с очевидното сходство с добре познатите плодове.

Френският Крал Слънце – Луи XIV, заклет гурман, оценил по достойнство презокеанския плод и особено славата му на афродизиак. Като знак на особено благоразположение коронованата особа му дала ласкателното и многообещаващо название la bonne poire (добрата круша).

Авокадото (Persea americana) е дърво от семейство Лаврови (Lauraceae), което достига височина до 18 м. Едно растение ражда 150-250 кг плодове.

Любопитна подробност е, че плодовете узряват едва след откъсването им.

Съществуват стотици разновидности на авокадото, които се различават по формата на плодовете – овална, кръгла, крушовидна, и по тяхната маса, варираща от 200 г до почти 2 кг. Месестата част на плодовете е жълто-зелена и масловидна. В центъра им се намира едра, кръгла костилка, с диаметър около 4 см.

Множеството свидетелства за благотворните въздействия на авокадото върху човешкия организъм, достигнали до наши дни, обясняват извършените многобройни изследвания върху неговия състав и физиологично действие. Месестата част на плодовете на авокадото съдържа: вода – 72%, протеини – 2%, липиди – 16% (в някои сортове до 23%), въглехидрати – 7,2%, фибри – 1,6% (в някои сортове до 6,7%), и минерални вещества –1,2%.

В нея са открити редица биологично активни вещества,

на които се дължат доказаните полезни въздействия на авокадото – витамини (А, В1, В2, В3, В6, В9, С, Е, К), каротеноиди (лутеин), фитостероли (главно бета-ситостерол), сесквитерпени, проантоцианидини, глутатион, органични киселини и внушителен набор от ценни минерали (калий, натрий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, кобалт, манган, молибден, бор, фосфор, сяра, флуор,  хлор, йод и др.). Между липидите преобладават (около 67%) естерите на мононенаситените (омега-9) мастни киселини (главно олеинова), които препятстват образуването на холестеролни плаки в кръвоносните съдове, противодействат на развитието на диабет тип 2 и имат антиканцерогенно действие.

Съдържанието на естерите на полиненаситените (омега-3 и омега-6) мастни киселини  е около 12%.

Последните понижават артериалното налягане, подобряват кръвообращението, препятстват появата на сърдечна аритмия, благотворно влияят на нервната система, подпомагат функционирането на мозъка, подобряват храненето на клетките, противодействат на развитието на възпалителни процеси (артрит, радикулит и т.н.), участват в синтеза на простагландините – важни вещества медиатори, изпълняващи редица жизненоважни функции в човешкия организъм, и пр. През последните години изключителен интерес предизвиква монозахаридът манохептулоза,

който в значителни количества се съдържа в авокадото. Този интерес се обяснява с уникалното свойство на този прост въглехидрат да препятства действието на ензимите, способстващи за усвояването на глюкозата от клетките. По такъв начин последните получават по-малко енергия и изпадат в състояние на частичен глад. В резултат те натискат паник бутона и преминават на дълбоко закодиран икономичен режим, вследствие на което се износват по-малко и... по-бавно стареят.

В първата половина на миналия век по убедителен начин беше доказано, че намаляването на калорийността на рациона води до ограничаване на процесите на стареене и удължаване на живота. При мишките с цели 30%. При човека това означава удължаване на живота до 110-120 години! Невероятното предимство на манохептулозата се състои в това, че

противостарителният ефект се постига без гладуване, а чрез „препрограмиране” на клетките.

С това обаче не свършват невероятните свойства на манохептулозата. Доказано е, че тя забавя метаболизма на раковите клетки и спира техния растеж, благотворно влияе на нервната система - извиква чувство на бодрост, понижава раздразнителността и т.н.

Авокадото се характеризира с много висока стойност (1933 µmol/100 г) на показателя TAC (Total Antioxidant Capacity), показващ антиоксидантната активност, т.е. способността на съответния продукт да неутрализира свободните радикали в човешкия организъм. Това свойство на авокадото се дължи на високото съдържание в него на редица вещества с мощно антиоксидантно действие (лутеин, глутатион, проантоцианидини, витамините А, С, Е и пр.).

Множеството биологично активни вещества в авокадото обуславят широк кръг благотворни въздействия върху организма – нормализиране на работата на сърцето, понижение на артериалното налягане, подобряване на паметта и кръвообращението, повишаване на капацитета на имунната защита, увеличаване (до 15 пъти!) на усвояването на каротеноидите, повишаване на либидото и т.н. Едно от забележителните свойства на авокадото е способността му да понижава чувствително нивото на холестерола. При хранителен режим с повишена консумация на авокадо в продължение на една седмица се наблюдава понижение на общия холестерол в кръвта със 17%, на „лошия” (LDL) – с 22%, и увеличение на „добрия” (HDL) с 11%. Установено е, че авокадото способства за синтеза на важния невротрансмитер серотонин, известен още като хормон на щастието, който участва активно в регулирането на телесната температура, настроението, съня, апетита, сексуалността и пр. Ниските нива на серотонин водят до агресивност, мигрена и депресия.

Костилката на авокадото е богата на редица ценни биологично активни вещества, но не трябва да се консумира, тъй като съдържа токсичното вещество персин. То е особено опасно за домашните животни (котки, кучета, коне, птици и др.) и може да предизвиква силна алергична реакция у човека. Без съмнение авокадото е един от най-полезните плодове, който следва да е чест гост на трапезата.

Сподели във Facebook