.jpg)
Благополучното стареене е приоритет в развития свят
Все по-болезнено във всички сфери на живота се усещат последиците от стареенето на нацията – заради ниската раждаемост, огромната за мащабите на държавата емиграция на хора в работоспособна и детеродна възраст. Макар все още точната оценка свенливо да се заобикаля – над България е надвиснала демографска катастрофа. Хората в напреднала възраст са може би най-потърпевшите от описаната картина – често самотни, болни, със срамно ниски пенсии, унизени и практически изключени от живота към края на земния си път. На този фон особено навременна бе състоялата се преди дни научнопрактическа конференция „Социалните и здравните проблеми на стареенето и старостта”, организирана от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ).
„Процентът на хората над 70 години се увеличава значително, като голяма част от тях имат много сериозни здравни проблеми, а организацията на здравната ни система не е в състояние да удовлетвори потребностите им. Възрастните хора харчат 50% от пенсията си за лекарства, като често и тази сума е недостатъчна. Крайно време е държавата да вземе сериозни мерки и във връзка с растящия брой страдащи от деменция и алцхаймер” - каза председателят на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев.
Известният ендокринолог акад. проф. д-р Боян Лозанов акцентира върху епидемично нарастващата честота на метаболитния синдром и захарния диабет и подмладяването на тези болести, които са взаимно свързани и нарастват рязко след 50-60-годишна възраст. Диагностицираните с диабет у нас са над 400 хиляди, а метаболитен синдром е налице при почти 40% от населението. Във възрастта над 60 г. в различните си форми той е изразен при повече от 50% от хората. Повишеното кръвно налягане и нарушенията в мастната обмяна водят до прогресираща атеросклероза и са причина за преждевременното стареене,
повишената смъртност и инвалидност. Проф. Лозанов се спря и на основните причини това да става във все по-млада възраст – нерационално хранене, обездвижване, хроничен стрес. Той заключи, че ако здравната система осигури превенция и контрол на тези социалнозначими заболявания, това ще спести големи финансови ресурси за лечение на усложнените им форми.
Деменциите са най-тежкият проблем на напредналата възраст и той е не само медицински, но и психо-социален и засяга цялото общество. От тази констатация тръгна изложението на доц. д-р Игнат Петров от Клиничния център по ендокринология и геронтология към МУ, София. Той съобщи, че изразените деменции обхващат между 5 и 10% от хората над 65, като честотата им се удвоява на всеки 5 години, за да достигне 30% при надхвърлилите 90-те.
Симптомите на деменцията не са еднотипни, а възможностите за лечение - все още твърде ограничени. То обаче не може да се изчерпи само с медикаменти – психологическата и социалната помощ при обгрижването на дементните пациенти ангажира силно обществото и семействата на болните. Доц. Петров се спря и на депресивните състояния, съпровождащи старостта, като се позова на изследвания, според които с възрастта зачестяват не само „малките депресии, но и самоубийствата, особено при самотни стари мъже. Самият процес на естествено стареене наподобява депресията – забавени реакции, интровертност, несигурност, предпазливост.
Британският професор Питър Колман от университета в Саутхямптън разказа за своя 35-годишен опит в сферата на обслужването на дементни стари хора, както и на обучението и подкрепата за обгрижващите ги лица. Той обясни, че в последните години се отдава все по-голямо внимание на психологичните измерения на грижата – както по отношение на пациентите, така и на обгрижващите. Въведено е мониториране на качеството и не се толерират неадекватни реакции при обгрижването. Проф. Колман разказа и за растящата роля на подкрепящите групи от самите пациенти в началните стадии на деменцията, когато се постига по-лесно приспособяване към болестта.
Въпреки че остаряването се превръща във все по-голямо предизвикателство, благополучното стареене като национален и европейски приоритет не е мистика, а възможност. С общите усилия на експерти от различни области и набор от политики тя може да бъде превърната в реалност – това беше заключението в доклада на доц. Полина Балканска, която представи проучванията на екип от секция „Геронтология” към МУ, София. Върху техните изводи се базират и препоръки за многопосочни действия, насочени към подобряване на качеството на живот на остаряващите българи. (ЖД)
