.jpg)
Цинкът - беднякът, който станал цар
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Както при хората, така и при химичните елементи понякога изневиделица идват звездни мигове, в които те неочаквано стават център на внимание и попадат под ослепителната светлина на прожекторите. Точно такъв е случаят с цинка – „скромният” и почти незабележим елемент с пореден номер 30 в Периодичната система. Интересът към него нараства с главозамайваща скорост от средата на миналия век, когато учените от Кеймбриджкия университет Д. Кейлин и Т. Ман откриват присъствието му в един изключително важен ензим – карбоанхидраза, чиято значимост за човешкия организъм е на практика идентична с тази на хемоглобина. Но докато хемоглобинът осигурява живителния кислород за всяка клетка на нашето тяло, карбоанхидразата способства за инактивирането и извеждането на въглеродния диоксид, който е продукт на уникалния процес дишане, стоящ в основата на живота.
В последвалите години стана ясно, че цинкът е съставна част на близо 100 ензима и влияе върху функционирането на поне още два пъти повече, т.е. играе изключително важна роля в огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм и е ключов фактор за предотвратяването или появата на редица сериозни заболявания.
Сериозен тласък и стимул за задълбочаване на интереса към ролята и физиологичното въздействие на цинка върху човешкия организъм стават публикуваните в началото на седемдесетте години на миналия век изследвания на американския учен с индийски произход Ананда Прасад от Университета в Детройт (щата Мичиган). Той за първи път описал симптомите при дефицит на този елемент в човешкия организъм – забавяне на растежа и умственото развитие, липса на апетит, лошо състояние на кожата, трудно зарастване на раните, отслабване на имунитета, невросензорни смущения, недоразвитие на половите органи и т.н. Д-р Прасад наблюдавал тази покъртителна картина в бедно египетско селце в делтата на Нил, жителите на което били подобни на джуджета, апатични, безжизнени, с невероятно лошо състояние на кожата, ментално увредени и приличащи на привидения. За относително кратко време ученият получил невероятни, почти магически резултати, добавяйки към тяхната храна единствено прости соли на цинка.
Първото официално признание за огромното значение на този елемент за нормалното развитие и функциониране на човешкия организъм беше направено през 1968 г. на конференцията на Американското дружество по въпросите на прогреса в науката, което послужи като сигнал за още по-задълбочени изследвания в тази област. Установено беше например, че цинкът е способен да се свързва и инактивира риновирусите, препятствайки тяхното размножаване.
В комбинация с витамин С той твори истински чудеса по време на грипна епидемия. Изследването предизвика почти еуфоричен интерес към този химичен елемент, в резултат на което в края на миналия век фармацевтичните фирми в САЩ например не смогваха да удовлетворят неимоверното търсене на съдържащите го препарати. Количеството на цинка в човешкия организъм е около 2-3 г, 2/3 от което е съсредоточено в мускулите, а останалата част се намира в кожата, черния дроб, мозъка, бъбреците, ретината, а при мъжете – и в простатната жлеза. Посоченото количество е почти 20 пъти по-високо от това на останалите микроелементи в човешкото тяло, с изключение на желязото, чието съдържание е около 4-5 г. За разлика от желязото обаче, част от което (около 20%) се депонира в черния дроб, далака и костния мозък, цинкът не се съхранява в човешкото тяло, което предполага неговото редовно постъпление с приеманата храна.
Установено е, че ежедневно необходимото количество от този химичен елемент съставлява около 15 мг (при бъдещите майки то е два пъти по-високо – 30 мг), като 11-12 мг се извеждат на практика непроменени от организма. Т.е. ежедневно усвояваното количество съставлява около 3-4 мг. Познанията за ролята на този химичен елемент в човешкия организъм се увеличават буквално с всеки изминал ден. В светлината на получените резултати много изследователи например са на мнение, че редица явления, присъщи на напредналата възраст (главозамайване, шум в ушите, прогресивно намаление на слуха, чупливост на кожните капиляри, аденом на простатата при мъжете и пр.) са възможни последствия от дефицита на цинк, свързан с недостатъчния му прием или недоброто му усвояване. За доказана се счита пряката връзка между активността на особено важния витамин А, който участва в имунната защита и има важно значение за зрението, клетъчния растеж и репродуктивните процеси в човешкия организъм, и съдържанието на цинк.
Има редица доказателства, че цинкът спомага за активизирането на частите на човешкия мозък,
които участват в обработването на информацията за вкуса, мириса и цвета, както и на тези, свързани със съхраняването и обработката на информация. По-високата смъртност на момченцата в сравнение с момиченцата в преднаталната и ранната детска възраст немалък брой учени свързват с по-високата потребност на мъжкия организъм от този химичен елемент.
Особено наложително е на бъдещата майка да се осигури необходимото ежедневно количество цинк в първите три най-критични месеци от бременността. Именно в този период се наблюдават най-сериозните отклонения в нейните вкусови и обонятелни усещания – пряко следствие от нарасналите потребности от този елемент. Навлизайки в умопомрачително сложния лабиринт на регулаторните процеси в човешкия организъм, учените установиха, че съществува пряка връзка между съдържанието на цинк и нивото на магическия хормон кортизол, повишаването на което води до потискане на имунитета, разрушаване на мускулните тъкани (протеините), повишаване на кръвното налягане, намаление на костната плътност, поява на гастрит или язва, нарушения в когнитивните (познавателните), най-сложните функции на човешкия мозък и т.н. Доказана беше и антиоксидантната активност на цинка, т.е. неговото участие в битката със свободните радикали, които водят до състаряване на организма и редица патологични изменения в него.
Независимо от ниския праг на потребност от този химичен елемент (едва 15 мг дневно) според официалната статистика почти половината от населението на Земята страда от негов дефицит с всички последствия от това.
Кои храни са най-богати на цинк?
Признат лидер са стридите, в които съдържанието на този безценен елемент варира от 16 до 180 мг/100 г. За съжаление стридите далеч не са обичаен гост на трапезата на средностатистическия жител на Земята. Второто място принадлежи на телешкия черен дроб (12 мг/100 г), третото – на тиквените семки (10 мг/100 г), които е препоръчително да се консумират сурови. Значими количества цинк се съдържат в морските дарове (скариди, омари, миди, калмари и др.), рибите, овчето месо, орехите, пшеничените кълнове и пр.
В дози над 150 мг обаче цинкът проявява токсични свойства, което следва да се има предвид, особено в случаите, когато се използват съдържащи го хранителни добавки. Т.е. и в случая на цинка са валидни думите на знаменития Парацелз, които са в предговора на почти всеки учебник по токсикология и фармация: „Само дозата разграничава отровата от лекарството”.
Историята на цинка е досущ като тази в приказката, в която благодарение на своите добродетели беднякът станал цар.
Смята се, че името на този елемент е дадено от швейцарския лекар и алхимик Филип фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз, и е свързано с немската дума zinke, означаваща зъбец. Обяснението е, че цинкът кристализира под формата на дълги, красиви игли. В интерес на историческата истина обаче следва да споменем, че далеч преди откриването на цинка, без дори да подозират за неговото съществуване, древните са се възползвали от чудодейните му свойства, използвайки предмети и храни, в които неговото съдържание е много високо. Перлен прах, съдържащ значителни количества от този елемент, се е използвал в Китай преди хилядолетия за красива кожа и здраво тяло. Египетската царица Клеопатра дълги години е поддържала своята невероятна красота, къпейки се в козе мляко, в което съдържанието на цинк също е твърде значимо. В Древен Египет още преди 5000 години за лекуване на рани и кожни заболявания са се използвали мазила, богати на този елемент.
