Д-р Красимира Жекова е завършила МУ-София, след което работи по разпределение в гр. Добрич. През 1988 г. взема специалност по акушерство и гинекология. От 1989 до 1995 г. е асистент и главен асистент към МУ-Варна. През 1995 г. започва работа в Клиниката по акушерство и гинекология на УМБАЛ „Света Анна“ в столицата. В момента е началник на родилното отделение в университетската болница. То разполага с висококвалифициран екип и най-модерна техника. Голямо предимство е възможността при необходимост да се използват всички предимства на многопрофилната болница 24 часа в денонощието – пълна гама от изследвания и консултации с различни водещи специалисти – анестезиолози, кардиолози, хирурзи, интернисти, неонатолози.

Работата в родилната зала често поставя на изпитание знанията, възможностите и професионалните рефлекси на лекаря. Изисква се да действаш бързо, без възможност да планираш, защото усложненията по правило настъпват точно когато не ги очакваш. Добрият лекар в родилната зала трябва да може 24 часа в денонощието да реагира своевременно, компетентно и адекватно.

Важно е всички бъдещи майки да знаят, че раждането освен медицински е и природен процес. Природата е създала съвършен механизъм за възникването на новия живот. През годините наблюдавам различни временни „модни тенденции“  в областта на ражданията, но те не почиват на медицински факти. Все пак има и една позитивна тенденция – отмина времето, когато едва ли не всички искаха да раждат със секцио заради страха от болка или от увреждане на детето. Явно успяваме да приемем европейските и световните стандарти, които показват, че цезаровото сечение не е безопасна операция нито за майката, нито за плода. От гледна точка на лекаря това всъщност е една лесна операция. Но тя трябва да се прилага при строги показания. А при нас честотата ѝ непрекъснато се покачваше допреди 1-2 години. В момента в държавните болници между 30 и 40 на сто от ражданията са оперативни. За частните болници ще се въздържа да коментирам.

Индикациите за цезарово сечение трябва да са строго медицински оправдани и непоклатими. Страхът от болка при физиологично раждане, от увреждане на детето или желанието да се роди точно на конкретна дата не могат да са показание за секцио за нито един сериозен лекар. Говорим за операция при една здрава жена, която също така здрава и със здраво бебе трябва да напусне болницата. Колкото и да е напреднала медицината, водещо място в майчината смъртност в световен мащаб си остават кръвотеченията, сепсисът и еклампсията. А кръвотеченията след секцио са много по-тежки и често изискват да се премахне матката в рамките на животоспасяваща операция. Но това става с цената на загуба на детеродната способност. Инфекциозните усложнения също са по-чести. Така че всеки акушер-гинеколог, който предлага на жената да роди със секцио, трябва да се съобразява с това. Решението как да се осъществи раждането най-точно се взима или непосредствено към термина, или в процеса на активното раждане. При под 1 на сто от бременните секцио може да се планира още в началото по медицински показания.

Безспорни са доказателствата, че послеродовата адаптацията на детето след цезарово сечение е по-затруднена. Честотата на заболяванията на дихателната система е значително по-висока при децата, родени с планово секцио през първите три години от живота. Не са оправдани страховете, че вагиналното раждане дава по-висок риск от родов травматизъм. Нима в Ирландия, в която много малко раждания са оперативни, има повече деца с родови увреждания? Това съвсем не е така! Добре прецизираното взаимоотношение между големината на плода и размера на костния родов канал, лекото и атравматично водене на раждането водят до добър резултат за плода. В съвременната медицина има и методи на обезболяване на жената при вагинално раждане, които се прилагат много успешно и по целия свят, и у нас.

За консултация с д-р Красимира Жекова - последвайте я в CredoWeb

Сподели във Facebook