Здраве

4 Януари 2017

3056

Животът днес

Д-р Пенка Стоянова е завършила Медицинския университет във Варна. Първата ѝ специалност е Детски болести (Педиатрия), която взема в МУ, София под ръководството на проф. Драган Бобев. Има и втора специалност – Обща медицина, която придобива след реформата в здравеопазването. Редовно участва в научни и научно-практически конференции, следи новостите в своите специалности чрез различни медицински издания. Пациентите ѝ я търсят и уважават не само заради професионализма, но и заради всеотдайността към работата.

Голямата дискусия сред майките в България е свързана със задължителните и с препоръчителните ваксини. Моят опит като лекар и педиатър е от 29 години и съм категорично убедена в ползата от ваксините. Не става въпрос само за медицинските ми познания, но и за практическия опит от хиляди пациенти. Сега ваксините са пречистени, нямат толкова антигени, както е било преди години. Фирмите, които ги произвеждат, са доказани по целия свят, а в повечето развити държави ваксиналното покритие доближава 100 процента. Още като млад лекар-специализант имах възможността да видя дете, поразено от полиомиелит и никога няма да забравя за какво става дума. Днес това заболяване го няма благодарение на ваксината. Преди често се срещахме с паротит, рубеола, морбили, които също вече ги няма или са изключително редки, заради ваксинопрофилактиката. Самата аз освен лекар съм и майка и искам да уверя пациентите, че съм поставила на сина си не само задължителните, но и препоръчителните ваксини.

Страховете за връзка между съвременните ваксините и развитието на аутизъм не са оправдани. По-скоро преболедуване от тежка вирусна инфекция може да доведе до отключване на аутизъм, отколкото ваксина. За целия ми лекарски стаж до момента като страничен ефект от ваксина съм виждала само зачервяване и оток на мястото на инжектиране и повишение на температурата. Не съм констатирала тежки и трайни странични ефекти, нито увреждания. Другият силно дискусионен въпрос е дали едно дете да посещава детско заведение или да се гледа у дома. Моят съвет към родителите е до 2-годишна възраст детето да е в домашни условия, ако има такава възможност. След това е въпрос на индивидуална преценка според физическото и психоемоционалното му развитие. Съвременните деца нито по начина на живот, нито по храненето са като предишните поколения. Днес малките растат на затворено, а храната често е пълна с консерванти и подобрители, както и с имитационни продукти. Затова и имунитетът им не е така добър.

При всички случаи обаче е важно преди да тръгне в първи клас детето да е било в колектив от връстници. Така ще започне училище и физически, и психологически подготвено. Но искам да подчертая, че не всяко домашно гледане на дете е по-добро от посещение на детско заведение. За децата е много важно да са на чист въздух, да имат физическа активност на открито. Но не по улиците в централната част на града, където трафикът е засилен и дишат автомобилни газове. Нито в модерните климатизирани МОЛ-ове, където някои майки обичат да стоят с часове. Става въпрос за игри в паркове и планини, където има истински чист въздух, слънце и вода – основните фактори за закаляването на детския организъм. В нашия град такова място е например Аязмото.

За контакт с д-р Пенка Стоянова последвайте я в CredoWeb

Сподели във Facebook