Здраве

25 Август 2016

12518

Животът днес

Д-р Райна Соколова е специалист по вътрешни болести и гастроентерология. Основните ѝ интереси са свързани с долна и горна ендоскопия, ехография, включително интервенционални процедури – полипектомия, тънкоиглена аспирационна биопсия. Д-р Соколова е завеждащ отделение в Специализираната гастроентерологична болница „Еврохоспитал“ в Пловдив. Има прием и в доболничната помощ – кабинет в МБАЛ „Св. Екатерина“ в Пазарджик.

В развитите държави, в това число и България, съществуват утвърдени стандарти за профилактика на злокачествените заболявания на храносмилателната система, като скрининговите процедури, вкл. ендоскопия, се определят в зависимост от степента на риска при всеки пациент. С нисък риск са на 50 и повече години, без оплаквания. С висок риск - тези с фамилна обремененост, друго злокачествено заболяване или фамилни полипози. Тези с висок риск преминават през ендоскопия в по-ранна възраст. Случаите на рак на храносмилателната система се подмладяват, като за съжаление много често симптомите не са ясно разпознаваеми. Диагностицирането навреме  дава е от основна важност за пациента, защото то влияе пряко на продължителността и качеството на живота. С наближаването на 50-те е препоръчително да бъде направена гастроскопия. При хора, които имат фамилна обремененост, особено при тези, чиито родители са диагностицирани с рак на храносмилателен орган преди 55-годишна възраст, профилактичните гастро- и колоноскопия трябва да се извършат 10 години преди възрастта, на която се е разболял техният роднина.

Препоръката се отнася не само за децата, но и за братята и сестрите на заболелите. Извън препоръките за профилактика задължително ендоскопско изследване трябва да се направи при необяснима загуба на тегло без промяна в хранителния режим, желязо- и В12-дефицитни анемии, трудност и болки при преглъщане, хронични болки в корема, промени в характера и ритъма на дефекацията – напр. продължителни запек или диария, примеси на кръв и слуз в изхожданията, наличие на нощни дефекации. Най-честите причини за въздържането от тези изследвания са свързани със страха от болка и неприятни усещания.

Техниката и технологиите се развиват с изключителни темпове и така рисковете са сведени до минимум, а колоноскопиите се правят с краткотрайна венозна анестезия. Анестезията се налага, защото манипулацията без нея е болезнена.

Гастроскопията  може да се извърши и с кратка упойка, въпреки че обективно не е необходима, тъй като при нея има по-скоро неприятни усещания, отколкото болка. Цялата процедура трае обикновено под 2 минути, така че е напълно поносима и без упойка.

Често пациентите ме питат не е ли достатъчно ехографското изследване на коремните органи, за да се установи има ли данни за туморни процеси. Отговорът е не, що се отнася до хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника и дебелото черво. С ехографа можем да видим някои косвени белези за злокачествено заболяване на кухите коремни органи, но след това отново е задължително да се направи ендоскопия. При гастро- и колоноскопия можем да вземем хистологична проба от или направо да отстраним съмнително образувание. С изследването се установяват не само злокачествени, но и възпалителни заболявания – гастрити, дуоденити, болест на Крон, инфекция с хеликобактер пилори и др.

Ехографското изследване е много информативно за състоянието на черния дроб, жлъчката, далака, панкреаса, бъбреците, женските полови органи, простатата.

За записване за консултация при д-р Райна Соколова: 034/446935 или 0884 700 641. или в профила й в социалната платформа за здраве CredoWeb

Сподели във Facebook