.jpg)
Да кажем „да” на спорта в училище
Не е тайна, че почти всеки човек прави първите си стъпки към спорта в училище. Там е мястото, където не просто учим правила и „суха” теория, а вземаме уроци на практика.
Физическото натоварване и спортът са изключително важни за здравето – не само физическо, но и духовно. След уморителните за всяко дете часове по химия, математика или история заниманията по физическо са истинска глътка въздух. Те освобождават от стреса, натрупаната умора, ободряват ума и повишават настроението.
Два или три пъти седмично всеки ученик трябва да посещава салона или игрището на своето училище. Такива са изискванията на Министерството на образованието. По-малките ученици в тези 40-минутни занимания успяват да се разтоварят от умственото напрежение през другите часове, но за по-големите (ако ги посещават) те са крайно недостатъчни.
Екипът на вестник „Живот и Здраве” потърси и мнението на учител по физическо от столичното 31-во СУЧЕМ. Той посъветва родителите: „Най-важното е да не разчитат само на физическото възпитание в училище. Времето за спорт и спортни игри като цяло не стига.” Според него за децата е добре да тренират нещо в извънучебно време, а в събота и неделя родителите спокойно могат да прекарат поне по 2 часа със своето дете в игри навън, да го изведат на разходка в парка или в планината.
Спортът не само помага за поддържане на здравословно тегло, но и учи децата на работа в екип, дисциплина, изгражда чувство на сплотеност и воля на духа.
Много деца обаче не обичат часовете по физическо, не спортуват и рядко играят навън. Компютрите и телевизорът се оказват „най-добри приятели” на малчуганите, ако съдим по времето, което им отделят всеки ден. Тази практика обаче е нездравословна и трябва да се промени. Причината за апатията и неприязънта към спорта едва ли е мързел. По-скоро се крие в притеснението. При изпълняването на определени нормативи или задачи в часовете по физическо възпитание детето може да не се справя толкова добре, колкото другите, и това да го потиска. Но притеснението не е повод бъдещият ни наследник да се отказва въобще от спорта. Просто не е открил подходящия за него.
Детето трябва само да избере спорта, който му приляга най-много и който отговаря на личните му качества. Ролята на родителите в този случай е да насочат хлапето в правилната посока, без да упражняват натиск.
Ето и няколко предложения за подходящия спорт в зависимост от възрастта:
От 6 до 8 години е добре детето ви да се занимава със спортове, които развиват симетрично цялото тяло: гимнастика, плуване, ски или танци.
След 8-ата година го насочете към спортове, в които се разчита на координацията (тенис, джудо, карате, лека атлетика) или към колективните спортове като волейбол, баскетбол, футбол, хандбал.
Ако детето ви е между 9 и 13 години, можете да го запишете на спорт, в който е важна издръжливостта (бягане, колоездене).
Юношите запаметяват изключително лесно, затова е удачно да се насочат към някой спорт, с който в бъдеще могат да се занимават професионално.
Независимо от това какъв спорт ще избере вашето дете важно е да го практикува често – в училище или извън него. Доброто желание на учителите понякога не стига, нужни са добри условия. А ако в училище ги няма, жертвайте време и енергия, за да ги осигурите.
Детето ви несъмнено ще се отплати – ще го виждате здраво, усмихнато и в добро настроение. Заслужава си!
