.jpg)
Да прескочим прага на един век
Най-големият бич за възрастните хора е самотата
Докато чакаме да бъдат открити еликсирът на живота или хапче за безсмъртие, ние, хората, трябва да се радваме на живота, който водим. Да се стараем да щадим здравето си и кой знае... може да доживеем и до 100 години. Звучи много, но всъщност в България не са рядкост хората, които прекрачват възрастта от един век. Оказва се, че по последни данни те са 421 души. Красимир Визев – н.с. І ст. в Клиничния център по ендокринология и геронтология (КЦЕГ), потвърди тези данни с уговорката, че цифрата може днес да е такава, а утре да се промени.
Оказва се, че няма закономерност при разпределението на дълголетниците в България. Достолепна възраст могат да достигнат както хора от малките селца, така и от големите градове. „Стареенето като процес е генетично заложено. То започва още от раждането”, категоричен е д-р Визев. Според него остаряването на биологичния организъм се влияе от цял комплекс от фактори: „Това са т.нар. фактори на риска. Тук спадат средовите, социалните, екологичните, икономическите и много други”.
Според специалиста неминуемо здравословният начин на живот оказва влияние върху дълголетието. Важно е да се храним рационално (нито оскъдно, нито обилно), да имаме активен двигателен режим, да получаваме подкрепата на семейството си, на близки и приятели. „Най-големият бич на възрастните хора е самотата”, сподели сътрудникът от КЦЕГ. Те много трудно преживяват загубата на някой близък, а ако променят начина си на живот (например отидат в старчески дом), последствията може да се окажат фатални, защото те изживяват шок. С времето хората стават все по-малко адаптивни. И въпреки че за вида хомо сапиенс максималната продължителност на живота по принцип е 110-120 години, изключителна рядкост е това да се случи в действителност. В световната литература са описани случаи на 130-годишни, а в България най-възрастният човек е жена на 117 години.
На въпроса жените или мъжете живеят по-дълго д-р Визев отговори, без да се замисли: „Жените. Считаме, че генетичната предиспозиция на женската ХХ хромозома е доминантна по отношение на по-голямата продължителност на живота. Т.е. макар жените да започват да боледуват по-отрано, те живеят по-дълго.” Той изказа наблюдение, че „Идващите нови „стари поколения” са с по-големи изисквания по отношение на духовния живот, на средата, защото са израснали в други условия”. Според него горната граница на живота вече се покачва, а в момента тя е 65-69 години при мъжете и 71-74 години при жените.
Независимо от пола обаче Красимир Визев отправи някои съвети към възрастните хора и техните близки. Първо, да бъдат умерени във всичко – в ядене, пиене, стрес, а дори и в секса. Второ, да се натоварват физически и дори и да са инвалидизирани – да се опитват да имат някаква двигателна активност. Практикуването на бивша професия като хоби оползотворява силите и времето на възрастните хора. Трудът е много полезен, стига да е съобразен с физиологията на организма.
Трето, семействата и близките на възрастните хора трябва да им отделят внимание, да ги подкрепят, защото социалният фактор е ключов за продължителността на живота. Старите хора много трудно създават нови контакти, те живеят със старите приятели, радват се на семейството, а когато го загубят, техният свят се срива и „започват да си говорят само с иконите” – с тъжен тон добавя събеседникът ни. България е на осмо място в света по застаряващо население и това не е национален, а световен проблем. Химията около нас, урбанизацията, качеството на живот са нещата, които ни променят. Затова нека бъдем по-умерени от консуматорска гледна точка, а по-щедри, когато даваме от себе си. Обичайте, дарявайте доброта и внимание на близките си и се радвайте на живота всеки миг, защото не знаем какво ни очаква утре.
