Доц. Донка Стефанова: Ранната диагностика е ефикасният път за борба с туберкулозата

Доц. Донка Стефанова ръководи Клиниката по туберкулоза в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София“ и е свързана с развитието на българската фтизиатрия повече от 45 години. До днес се придържа към желязното правилото на своите учители – в медицината е задължително постоянното трупане на нови знания, самоусъвършенстването. Когато преди 74 години е открит стрептомицинът, надеждите за окончателното сбогуване на човечеството с „жълтата гостенка“ са големи. Но днес туберкулозата още си остава сред най-тежките социалнозначими болести, а в лечението изникват нови, засега ненапълно решими проблеми.

- Доц. Стефанова, докъде стигна медицината в познанието за туберкулозата и борбата с нея?

- Да кажа първо – туберкулозата е позната от древността, „гостувала“ е и на египетските фараони. Това е много сериозно заболяване. И още през XVIII век излиза от мелодрамите в литературата и музикалните произведения и се превръща в истинска напаст за човечеството. У нас регистрацията на заболяването започва след 1950 г. и то е много разпространено. До 1990 г. заболеваемостта е намалена 10 пъти и с 25 на 100 хиляда ние сме в по-благоприятно положение от страни като Германия, Чехия, Унгария, Италия. В момента ние сме по средата – има висока заболеваемост в Източна Европа и Евразия и ниска заболеваемост в Западна Европа. Заболеваемостта в България намалява от 1998 година насам, но твърде често идват пациенти в краен стадий на заболяването, когато трудно може да се помогне. Защото тези хора не са потърсили изобщо лекарска помощ.
За нас напредъкът в борбата с болестта през последните години се дължи на безвъзмездната подкрепа на Глобалния фонд. Защото говорим за една опасност, зараза, която не познава граници. В момента усилията ни са насочени към това постигнатото да стане устойчиво, за да може в бъдеще, когато вече няма да има средства от фонда, всичко да се поеме от МЗ.

Повече за туберкулозата

Но когато казваме, че намалява заболеваемостта, същевременно трябва да акцентираме на нещо извънредно обезпокоително – както в целия свят, така и у нас. Защото се развиват устойчиви на лечение форми като резистентната туберкулоза и свръхрезистентната туберкулоза. Това е голямото предизвикателство в XXI век, защото тези форми имат много ниска преживяемост, по-ниска, отколкото при онкологичните заболявания. За лечението на тези форми ние получаваме сега лекарства от комитета „Зелена светлина“ към Глобалния фонд и мога да кажа, че лечението у нас на резистентните форми съответства на световната практика.

И всеки момент, пак благодарение на Глобалния фонд, ще получим специална апаратура и реактиви за бързо диагностициране на резистентността. Тя ще бъде разположена на четири места, ще може да обхване цялата страна. Диагностицирането ще става в рамките на часове и така случаите ще се откриват навреме. Всеки ще има достъп напълно безплатно. Това е извънредно важно, защото инфекциозният индекс на тези заболявания е особено висок.

- Причинителите на резистентните форми са по-устойчиви?

- Ще влезем в лош сценарий, ако смятаме, че техните причинители са вирулентни колкото останалите туберкулозни бактерии. Много по-вирулентни са. Тези дни у нас беше един експерт на СЗО, който каза - хомо сапиенс в световен мащаб е поставен пред най-страшното изпитание – това е резистентността към антибиотиците.

- Има ли ефикасни начини за предпазване?

- Ранната диагностика и ранното лечение - това е най-ефикасната предпазна мярка, защото се спира разпространението на туберкулозната инфекция. А както споменах, индексът на заразяване е много висок.  Имаме болни от всички обществени слоеве. Никой не е пощаден. Обаче повечето от болните са от рискови групи – наркомани, алкохолици, маргинализирани индивиди от малцинствени етнически групи, знаете при какви условия живеят някои от тях. Проблемът е, че тези хора не се подчиняват на задължителните мерки – лечение, изолация… Такова поведение застрашава цялото общество и това се осъзнава на всички нива. Затова се полагат усилия всички да бъдат обхванати в диагностиката, лечението е напълно безплатно, без значение на осигурителния статус. Едно от най-трудните неща в нашата работа е да убедим болните да се придържат към лечението. А то е продължително, минимум 6 месеца, болните се откъсват от работата си, от семействата си.

- Какви са рисковете, ако се прекъсне лечението?

- Полагаме големи усилия да предотвратим това, защото е основният момент, създаващ благоприятните условия за развитие на вторична  резистентност. Знае се, че микроорганизмите са безкрайно изменчиви, те винаги намират начин да избегнат опасността, да се нагодят към лекарствата и да не могат да бъдат унищожени. И започваме лечението за резистентност, но то вече продължава с години, лекарствата са по-скъпи, по-слаби. Този продължителен прием на медикаменти е свързан и с много нежелани реакции, предизвикани от тях.

- Може ли заразяването да не доведе до разболяване?

- Индивидите се различават много един от друг и главно по съпротивителните си сили. Не е достатъчно само да е налична инфекция, за да се разболеем. Тук процесът е много по-бавен. Човек може да се зарази, без да боледува. Големите усилия на програмата са да открие именно тези хора – с латентна, скрита инфекция, но незаболели, за да ги профилактираме. От заразените 5-10% заболяват в първите една-две години. Останалите може да не заболеят до края на живота си или да се разболеят в късна възраст, когато заради други проблеми със здравето и поради самото стареене намаляват съпротивителните сили на организма. Трябва да помним, че имунитетът играе основна роля, затова напомням, че драстичните диети за отслабване могат да бъдат много опасни.

- Как на практика откривате скритата инфекция?

Трябва да помним, че имунитетът играе основна роля, затова напомням, че драстичните  диети за отслабване могат да бъдат много опасни

- Правят се кампании четири пъти годишно, по време на които всеки, който се съмнява, че е заразен или болен, и иска да бъде консултиран безплатно, трябва само да отиде в съответната регионална пневмофтизиатрична структура. Първо се прави анкета и след това се правят имунологични изследвания. Това е достатъчно за откриването на латентната туберкулозна инфекция, а тя по данни на СЗО е налице при 2 млрд. 700 млн. души на планетата. Дори мантуто, вече на сто години, не е загубило своята диагностична стойност. Разбира се, сега има нови, съвременни, кръвни имунологични методи – T-SPOT.TB тест е много чувствително имунологично изследване за латентна туберкулозна инфекция. Използваме го и винаги преди да се прилагат новите биологични лекарства, които са голямо постижение на съвременната фармацевтична промишленост. Що се отнася до активното заболяване, то не може да се докаже само с имунологичните методи. И най-съвременните имунологични методи не могат да заменят микробиологичното изследване.

- Какви признаци са съмнителни за туберкулоза?

- Първо трябва да кажем, че туберкулозата е заболяване на целия организъм – от кожата до мозъка на костите. Обаче най-често боледуват белите дробове. Тревожна е кашлица, която продължава повече от два месеца и която не е свързана с някакво друго заболяване или с пушене. Отделените храчки се изследват микробиологично. Но тъй като говорим за общо заболяване на организма, има и общи оплаквания – голяма отпадналост, задух, отслабване, нощно изпотяване, поддържане на ниска (субфебрилна) температура, болки в гърдите, кръвохрачене. Формите на извънбелодробната туберкулоза също са свързани с белите дробове. Може да има туберкулозни форми на менингит, перитонит, перикардит, туберкулоза на бъбреците и т.н. Има нещо в патогенезата на туберкулозата – в началото, входната врата за инфекцията обикновено са белите дробове, после тя отива до лимфните възли, в кръвното русло, оттам се разнася, съществува един дискретен туберкулозен сепсис. Причинителите си намират любими места в организма, установяват се там и така много по-късно може да се развие някоя от туберкулозните форми.