.jpg)
Мазнините, без които не можем
Много хора се стремят към стройна фигура и добро самочувствие, но по пътя към тази цел често допускат много грешки.
Пият обезмаслено мляко, купуват сирене с понижено съдържание на мазнини, но това не се отразява на фигурата им.
Специалистите отдавна са установили, че една от най-често срещаните грешки е изключването от менюто на всякакви хранителни елементи. Като по правило първи в немилост изпадат мазнините.
Броят на хората с наднормено тегло постоянно се увеличава и независимо че хранителната промишленост напълни магазините с обезмаслени продукти, чудото не става.
Годините минават, а затлъстяването започна да се превръща в епидемия от световен мащаб.
Една от причините за тази нерадостна картинка е, че мазнините в организма ни могат да се образуват и от други хранителни вещества - въглехидратите.
Затова диетолозите са единодушни, че пътят към здравето и добрата фигура е в балансираното хранене.
А мазнините трябва да постъпват в организма ни всеки ден. Те са основна част от менюто ни.
Освен че са източник на енергия, те са и добър терморегулатор, а някои от тях - т.нар. полезни мазнини, са верен помощник в борбата срещу високия холестерол.
Такива са моно- и полиненаситените мазнини, които за разлика от наситените и трансмазнините имат положително влияние върху човешкия организъм и могат да се използват за техен заместител.
Количеството мазнини, приемано в дневното меню, не трябва да превишава 25-30% от общото количество дневни калории. Поне 20% от мазнините трябва да бъдат мононенаситени, 10% полиненаситени, а останалите 5-7% – наситени мазнини.
Ненаситените мазнини са известни като растителни и са в течна форма при нормална температура. Те биват моно- и полиненаситени.
Първите се откриват най-често в зехтина, олиото от рапица, авокадото, фъстъците и семената.
Интересен е фактът, че половината от мазнините в говеждото месо са мононенаситени, а техен основен представител е олеиновата киселина.
Полиненаситените мазнини като омега-3 и омега-6 са есенциални мазнини за организма, тъй като той не може да ги синтезира и трябва да се поемат с храната.
Тяхното съдържание е високо най-вече в морската храна - херинга, риба тон, сардина, сьомга, както и в соевите зърна, слънчогледовото олио и ядките.
Омега-3 е необходима за нормалната дейност на мозъка, помага ни по-лесно да мислим, да съхраняваме информация в паметта. Тази мастна киселина помага на зрението и е добро средство срещу стреса.
Омега-6 участва в синтеза на стероидните и половите хормони, подобрява функцията на имунната система и подобрява работата на периферната и централната нервна система.
Повишената консумация на такива мазнини спомага за понижаването на т.нар. лош холестерол и триглицеридите.
Според нови проучвания се смята, че омега-киселините имат добро влияние върху борбата с възпаленията.
Друго откритие е възможността за тяхното приложение при лечението на депресията.
Оказва се, че една от формите на омега-киселините възлиза на 25% от състава на мазнините в структурите на мозъка и участва в продукцията на серотонин, чиято нормална концентрация поддържа доброто настроение.
Трансмазнините също принадлежат към групата на ненаситените киселини, но те се получават при процеса на хидриране, т.е. превръщането на растително олио в маргарин, и не спадат към групата на „добрите” мазнини.
