Невромодулацията – надежда за тежките неврологични заболявания

Проф. Димитър ЧАВДАРОВ

Преди 2100 години Скрибоний лекува мигрена чрез електрически импулси от рибата торпедо. През 1938 г. се въвежда електрошоковата терапия в психиатрията. По-късно се вграждат миниатюрни електроди в мозъка и чрез електрически импулси се лекуват епилепсия, болестта на Паркинсон, депресия. В края на ХХ в. се внедрява стимулация с електроди върху кожата на главата, но болезненият токов усет спъва масовото приложение. След това се разработва извънмозъчната, безконтактна магнитна стимулация. Сега се практикуват няколко разновидности на електромагнитното лечение. Като се изключи търговският интерес, различните видове магнитна стимулация с качествена апаратура се ползват за диагностика и лечение на редица неврологични заболявания. 

Лекарствените средства действат чрез химически съединения – посредници, които повлияват нервните клетки в различни направления. При някои заболявания, напр. епилепсия, невроните са чрезмерно възбудени. А при други като депресия или болестта на Паркинсон нервната активност е снижена. И в двата случая лекарствата трябва да усилят или ограничат синтезата на определен посредник, който да генерира поредица от нормални електрически импулси. 

При използването на магнитна стимулация се избягва междинното химическо въздействие 

и нервната клетка се повлиява пряко. Доскоро в неврологията се смяташе, че след тежки вродени или придобити заболявания увредените неврони не могат да се регенерират и определени функции трайно отпадат. При заболявания в детската възраст различните мозъчни области не работят синхронно и не създават трайни или правилни контакти, което е причина за нарушения в паметта, логическото мислене, поведението. При такива увреждания също се приемаше, че заболяването е нелечимо. Но вече това мнение се ревизира.

Невромодулацията възстановява редица сложни нервни функции.

Едно от най-забележителните постижения на невронауките през последните години е откриването на невромодулацията. Чрез използването на биохимично активни съединения, насочвани йонни потоци, акустично-механични въздействия, генетични, оптокинетични и електрически въздействия стана възможно да се преустрои функцията на различни нервни клетки в желано направление. Така те заместват дейността на увредените неврони. Невромодулацията е изключително перспективно направление в неврологията, като в практиката най-масово се ползва магнитната стимулация, която засега води до трайно излекуване  при определени заболявания. Заслужава да се подчертае, че посредством невромодулацията е възможно активирането на определени функции и при напълно здрави хора. Най-широко приложение в практиката има т.нар. репетитивна или ритмична магнитна мозъчна стимулация. 

За нея са разработени програми, които стимулират физическото и умственото развитие, 

двигателните умения,  познавателните способности – възприятия, памет, асоциации,  логичен анализ, емоционални отклонения, социално поведение. Но за съжаление заедно с ползотворното действие чрез невромодулация в секретни лаборатории се разработват техники за постигане на изключителна боеспособност, спортни постижения, специфични способности, както и агресивност.

В клинична насока окуражителни резултати са постигнати при лечението на депресията, обсесивно-компулсивните разстройства, шизофренията. 

Днес болни с тежки двигателни и говорни нарушения, дори късно след прекаран инсулт могат да бъдат рехабилитирани. Много обнадеждаващи са резултатите при децата с церебрална парализа, където наред с физикалната терапия се създават двигателни умения. Това е забележителен успех защото двигателните функции  все още не са били развити в тази възраст. Чрез магнитна стимулация се лекуват неволевите движения, необичайно повишеният мускулен тонус, парализите, нарушенията в равновесието и координацията. 

Магнитната стимулация е успешна и при лечението на епилепсия, шум в ушите (тинитус), системна болка, мигрена, нарушения на съня. 

Стимулационната техника се приема като традиционен подход при безуспешно медикаментозно лечение на тикове,  синдрома на Туре, болестта на Паркинсон. В последните години се стандартизира  ранната диагностика с възможности за резултатно лечение на аутистичните разстройства, хиперактивното поведение с дефицит на вниманието, поведенческите отклонения, агресията, забавеното нервно-психично развитие, синдрома на Ангелман. 

Невромодулацията, прилагана с  новите медикаментозни средства и магнитната стимулация в голяма степен възстановява трайните неблагоприятни последствия от съдови, травматични и инфекциозни заболявания. Този подход е новост в лечението и на болестта на Алцхаймер, но засега главно при рано диагностицираните форми. Все още скромни, но окуражителни са резултатите при лечение на наркотични зависимости, анорексия, затлъстяване.

Особености на химическата (с медикаменти) и електрическата (с магнитни стимули) невромодулация.

Лекарствата действат по различни механизми, които невинаги съвпадат с конкретното заболяване и се налага да бъдат сменяни или ползвани едновременно. Всяко лекарство е непознат и вреден агент за организма, който се стреми да го отстрани чрез чернодробните ензими,  да го отлъчи през бъбреците или чрез свързване с големи белтъчни молекули. Лечебно действие оказва само малка част от лекарствата, които достигат до всички органи, в т.ч. и в мозъка. Някои хора имат слаби защитни системи за елиминиране, затова и  малките дози от лекарството им влияят благоприятно. Обратно на това, при мощна защитна система голяма част от лекарството се неутрализира, като останалото количество е недостатъчно за лечебно действие. Освен това лекарствата действат бавно върху нервната система  и имат нежелани странични ефекти. Всичко това изисква компетентно водене на терапията, тъй като фармацевтиката е  най-широкоизползваният утвърден и ефикасен лечебен подход.  

За да въздейства магнитната стимулация върху точно определена територия, 

следва да се предхожда от данните на компютърна томография (КТ) или ядрен магнитен резонанс (ЯМР), които характеризират вида, степента и мястото на увредата. При редица заболявания липсва тъканна увреда, затова е задължително провеждането на електроенцефалографско изследване (ЕЕГ), и то под формата на мозъчна картография, за да се установи какви са функционалните нарушения. Само така могат да бъдат избегнати лошо фокусирани въздействия или погрешни алгоритми на стимулацията, които освен безрезултатни могат да се окажат и вредни. Правилно приложената магнитна стимулация е безвредна, резултатна,  непрекъснато разширява границите на приложение. 

В световен мащаб, а вече и у нас е модно да се купуват различни миниатюрни, портативни стимулаторчета със съмнително полезно и възможно вредно действие. 

С комерсиална цел много лекари се обявяват за специалисти, без да имат неврофизиологична квалификация, без да познават индикациите и алгоритмите за  прилагане на техниката, което може да доведе до усложнения. Нерядко се спекулира, като се третират заболявания, неподходящи за лечение с магнитна стимулация. Това води до недоверие във възможностите на метода поради неефикасно лечение. От друга страна, твърде често болни и особено родители на болни деца осъзнават, но омаловажават заболяването, като се надяват, че  с времето  нарушенията са възстановими. У нас все още се шири представата, че всички лекарствени средства и процедури са по-опасни от самото заболяване. Този страх е причина за бездействие или надеждата във възможностите на алтернативната медицина, хомеопатията, а нерядко и до паранормални измислици. 

По отношение на невромодулацията се налага предпазлив оптимизъм, като не се забравя, че възможностите на съвременния етап не са абсолютни и изискват своевременна и компетентна намеса при  определени заболявания, без да се чакат усложнения до нелечимост. Обнадеждаващото е, че с всеки изминал ден невромодулацията разширява лечебните  си територии, а с всяка изминала  година този метод се развива и като средство за подмладяване, но това е друга тема.

За контакт с проф. Чавдаров: 0888 236 337;  chavdarovdr@hotmail.com

Сподели във Facebook