Тютюнът вече е незначителна земеделска култура за България, а общностите, които са се отказали от него, се радват на повишен просперитет и благополучие. Масовото изоставяне на тютюна в българските планински региони през последните години е довело до ръст на заетостта, ръст на доходите и положителни демографски процеси.

Тези доскоро немислими добри новини обяви икономистът ас. д-р Димитър Събев от Института по икономически изследвания към БАН. Данните от изследванията му в планинските райони на страната опровергават заплахите за „бедност и обезлюдяване” на застъпниците на тютюнопроизводството.

Всъщност по данни от 2021 г. на Министерството на земеделието тютюнът вече заема по-малко от един промил от използваната земеделска земя на България. Според последния Аграрен доклад на ведомството с тютюн у нас са били засети 3015 ха (3892 ха), което е 0.06-0.08% от общата използвана земеделска площ в страната. Производството на тютюн за същата 2021 г. пък възлиза на повече от 6000 тона. Стойността на брутната продукция при тютюна, при текущи пазарни цени, възлиза на близо 40 млн. лв. - само частица от някогашните обеми на тютюнопроизводството в страната.

Пример за просперитет след тютюна е село Брезница в община Гоце Делчев, днес шеговито наричано „селото на милионерите“. След десетилетия на централно наложено отглеждане и първична обработка на тютюн от 2013 г. всички жители на селото – над 3000 души – се пренасочват към малини, ягоди, лешници и гъби. Неколцина предприемачи купуват хладилна техника и продукцията на селото вече не зависи от моментните прищевки на пазара. Появяват се десетки цехове и малки предприятия в хранително-вкусовата, текстилната, дървообработващата, дори машиностроителната промишленост.

В резултат днес в селото не просто няма безработица, а има недостиг на работна ръка и в него всяка сутрин пристигат автобуси с работници от околните села и дори от близкия град, заяви Събев. Конкуренцията между работодателите е довела до ръст на работните заплати, и е изсветлила доходите на хората. Сега всички работници в селото са социално и здравно осигурени и се радват на стабилни доходи.

Този изключително благотворен за местната общност резултат се дължи на отказът от тютюнопроизводството преди десет години. Причината е, че производството и първичната обработка на тютюна е дейност с много ниска добавена стойност. Печалбите на тютюневите корпорации са космически, но много малко от това остава в малките фермери, обясни Събев.

Не е случайно, че между 2001 и 2020 г. засетите с тютюн площи са спаднали с около 92%. Сходно е намалението и на произвежданите количества. Хората чисто и просто се отказват от икономическа дейност, която не е изгодна за тях. Алтернативите на тютюна, освен култури като малини, ягоди, арония, лешници, тахан и ред други включват и производство на подправки, с най-ярък пример шафранът.

На този фон силно противоречива е политиката по тютюна на българското Министерство на земеделието. Субсидиите, които бяха раздадени през 2022 г. по Националната преходна помощ за отглеждане на тютюн възлизат на 70 млн. лв. Това е 1.75 пъти повече, отколкото е стойността на тютюна, произведена в страната през същата година!  Тези субсидии не са обвързани с производството, тоест не насърчават икономическата активност на населението, а обратно – хорската пасивност. Това са изкривяващи, вредни субсидии – и те трябва да се преустановят, препоръча икономистът.

Глобални щети

Отглеждането на тютюн вреди на здравето на фермерите и здравето на планетата, а тютюневата промишленост пречи на опитите за заместване на отглеждането на тютюн, допринасяйки за глобалната хранителна криза, обяви д-р Михаил Околийски, представител за България на Световна здравна организация - България (СЗО).

По данни на СЗО, рекордните 349 милиона души в 79 държави са изправени пред остра продоволствена несигурност, много от които са в страни с ниски и средни доходи, включително над 30 страни на африканския континент. Много от тези страни използват големи площи от плодородна земя за отглеждане на тютюн, а не за здравословна храна.

Страните, отглеждащи тютюн, често са изправени пред отрицателно икономическо въздействие поради неблагоприятното въздействие върху здравето, околната среда и социалното въздействие на отглеждането на тютюн. В много случаи валутата, спечелена от износа на тютюн, се използва за внос на храни.

Отглеждането на тютюн причинява влошаване на здравето на фермерите и селскостопанските работници и необратима екологична загуба на ценни ресурси като водни източници, гори, растения и животински видове- Сред вредните въздействия върху тютюневите фермери и техните семейства, са: болест на зеления тютюн, излагане на тежки химикали и никотин, и хронични белодробни заболявания. Сред уязвими групи, изложени на риск са жените и децата , които - както и у нас - често са използвани за работа при отглеждането на тютюна

Домакинствата на тютюнопроизводителите са засегнати от дългове,  занижени класове и занижени цени на тютюневите листа, непосилна и интензивност на труда, високи разходи за вложения и за здравеопазване Същевременно тютюнопроизводството уврежда околната среда чрез употреба на пестициди, обезлесяване и  загуба на биоразнообразие. Тя застрашава продоволствената сигурност чрез недостиг на качествена земя, ограничен избор от хранителни алтернативи, деградация на почвите и ниска интензивност на културата, която затруднява дребните фермери да отглеждат хранителни култури в рамките на същата година.

Държавна политика в полза на хората, не тютюневите компании!

Вместо да субсидира по-производителни алтернативи на тютюна в планинските райони, Министерството на земеделието в началото на 2023 г. предприе изключително противоречива стъпка: то промени референтната година за производителите на тютюн (от 2007-2009 на 2016-2018 г.) и въведе изискването те да са активни фермери. Така ведомството практически насърчава хората да се върнат към отглеждането на тази неизгодна за тях култура. „Пазарът убедително изблъсква тютюна встрани – но Министерството на земеделието и тютюневите лобисти го „връщат в играта“, с разпределяне на огромни субсидии, отказвани например на животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци, и концентриране на тези субсидии в по-малко ръце”, коментира Събев.

В този случай държавата за пореден път обслужва интересите на тютюневите компании, коментира д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим. Тя даде и други примери за това, като припомни дългогодишната неспособност да се приложи ефективно забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Законодателите у нас категорично отказват да премахнат “пробойните” в съществуващите закони, които позволяват реклама и спонсорство на тютюн, акцизите на тютюн остават най-ниските в Европа, което прави тютюневите изделия масово достъпни, заяви Гешанова.

Беззъбото отношение на държавата към тютюна е дотолкова общоприето, че дори върховният обвинител на България, главният прокурор Иван Гешев, си позволи да запали демонстративно пура по време на работно заседание на Висшия съдебен съвет преди 2 седмици, припомни Павел Антонов от мрежата за гражданско действие BlueLink.net. Антонов е внесъл сигнали срещу това нарушение на законите в МВР и столичната РЗИ.

За повече информация: Гергана Гешанова, Председател, Коалиция за живот без тютюнев дим, тел.: 0882374000, имейл: ggeshanova@gmail.com, Павел Антонов, BlueLink.net 0888704661.

Сподели във Facebook