.jpg)
Преглед с ултразвук пази от атеросклероза – разбива минитромби
Визитка
Екатерина Титянова е професор по неврология, доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и ръководител на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА - София. Член е на Факултетния съвет и ръководи катедра към Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Акад. Титянова е специализирала в престижни университети в САЩ, Финландия, Австрия, Германия и Мексико.
Автор е на много научни материали, носител е на редица отличия на национални и международни организации и фондации и е външен експерт на НЗОК. Координатор е на програмите за следдипломно обучение към Световната федерация по неврология за България. Председател е на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика и е президент на XVI световен форум по невросонология, който се проведе в София на 17-20 октомври 2013 г.
Ултразвуковият метод се прилага при всички видове болести, при всички хора. Най-големите му предимства са, че той е безвреден и високоинформативен, може да се прилага многократно при леглото на болния. В същото време може да се използва и за профилактика на атеросклерозата. Доказано е, че ако пациентът си прави по-често ултразвукова диагностика, по-малко страда от атеросклероза. Това заяви за CredoWeb проф. Екатерина Титянова, президент на XVI световен форум по невросонология, който се проведе наскоро в София.
От една страна, ранната диагностика позволява по-добро третиране, това е една от целите й. По-важното е, че самият ултразвук механично разбива пристенните тромби и се прави т. нар. сонотромболиза без медикамент. Разбиват се онези частици, които са слепени около съдовата стена, посочи проф. Титянова. Ефектът е локален, тъй като, за да се постигне разбиване, ултразвукът трябва да се насочи към застрашеното място. Така пациентът се предпазва от образуване на голям тромб.
Методът се практикува от доста невролози, но лекарите и пациентите не са достатъчно информирани, че докато се преглеждат, всъщност се и лекуват. Второто уникално диагностично приложение на метода е да регистрира микроемболии – движещи се частички в кръвното русло, които предизвикват емболичните инсулти. Има създаден софтуерен продукт, който ги регистрира. Така лекарят може да ги изброи, да определи тяхната консистенция, да прецени от какво се състоят. Често ги откриваме случайно при изследване, защото пациентът не знае, че ги има, допълва неврологът. Доказано е, че 50-60% от циркулиращите микроемболии не предизвикват клинично инсулт. В дългосрочен аспект обаче те са причина за паметови и емоционални нарушения, тъй като стават причина за множество огнища на микроинфаркт.
Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика вече е създала национален консенсус за ултразвукова диагностика и методи на лечение при каротидна патология. По мнението на експертите за профилактичните методи с ултразвук пациентите може да бъдат разделени на няколко групи. В първата са здрави лица без рискови фактори, във втората - болни без мозъчносъдова болест, но с каротидни плаки. Пациентите от втората група се диспансеризират и проследяват веднъж годишно заради плаката. Трета група са с рискови стенози на сънните артерии. При тях може да се приложи оперативно премахване на стенозата и поставяне на стент. Лекарите, които провеждат изследването и са членове на нашата асоциация, са обучени да разпознават различните степени на стенози и да определят кои групи пациенти имат риск за мозъчносъдова болест.
Методът е достъпен и в доболничната, и в болничната помощ. За преглед по здравна каса е необходим талон №3, издаден от невролог. В болничната помощ изследването е включено в цената на няколко клинични пътеки като задължително или опционно. От 2 г. сме направили постъпки това изследване да влезе в профилактичния пакет, но до този момент нищо не е придвижено. Получихме уверение от лекарския съюз, че ще съдействат за придвижването на въпроса. Освен класическото приложение на ултразвуковите методи при съдови заболявания той върши страхотна работа и при откриването на несъдови заболявания в неврологията – за изследване на мускули, нерви, очи (зрителен нерв, папила) и тъкани.
