Здраве

7 Декември 2016

5180

Галина Спасова

Проф. Георги Едрев е сред най-опитните ни УНГ специалисти. Един от водещите в Европа в областта на микрохирургията на ухото, известен е с постиженията си за възстановяване на слуха при отосклероза. Има над 120 научни публикации, дълги години беше директор на Транспортната болница в София. В момента консултира и преподава в УМБАЛ „Лозенец“, оперира в болница „Св. Пантелеймон“. Страстта му от младини била поезията, но баща му настоял, че само медицината е стабилна професия. Свързал се с нея почти насила, но и днес би го направил отново – заради прекрасните учители, които го изградили и като личност. Първият им съвет бил необичаен, но практичен - да се справи с мекия си изговор, защото пациентите няма да му имат доверие. Заедно с успешната кариера в медицината проф. Едрев не изоставя и до днес поезията – напът е вече петата му книга.

 

  • Проф. Едрев, има ли промяна в заболеваемостта през годините, откакто практикувате?
  • През 80-те правех всяка седмица пункции. Каквото и да говорим за антибиотиците, те от година на година са все по-добри и на тях се дължи това, че от 20 години примерно не съм срещал пациент, на когото да се налага да се прави пункция. Защото антибиотикът предотвратява задръстването на синуса с гной. Отделно има вече много хубави спрейове, които отбъбват отворите на синусите и гнойта изтича. Носът е лабиринт, голям „хол“ и около него – четири „мазета“, главните синуси. Според мен Създателят е сбъркал със синусите. Някои казват, че съществуват, за да се коригира тембърът на гласа. Не е вярно. Според други целта е била главата да е по-лека, да не се натоварва вратът. Синусите боледуват най-често заради вирусните инфекции – те влизат през носа, бактериалните причинители са по-редки и идват от зъбите. Сега със скенер и ядрено-магнитен резонанс получаваме точна картина. С рентгена често имахме хипердиагностика. Тоест, ако се вижда удебеление на лигавицата, се описваше като полип – а като се оперира, виждаш, че полип няма. Освен това в ушите - много пъти съм се натъквал на влизане на холестеатома в черепа. И зависи на какво място става това. Доброто е, че сега може да се види с образна диагностика – по-рано не беше възможно. Трябваше да се отвори ухото.
  • Казвате, че вече синузитът не е голям проблем.
  • Протича по-леко. Но самата структура на синуса е по-пригодна за приведения стоеж на нашите далечни предци, като сме изправени, синусът няма как да се дренира. Ксилометазолините са много добри за отваряне на синусите. Но не могат да се използват повече от 5 дни, влияят на сърдечния ритъм.
  • Само при хрема ли е полезно промиването с физиологичен разтвор?
  • Носът наистина е лабиринт. Ако се слагат капки или физиологичен серум със спринцовка, те се плъзгат и отиват в гърлото. Не попадат нагоре, в 2/3 от носния лабиринт. Но ако се използва спрей, той достига като мъгла във всички гънки на лигавицата. Примерно лекарствата за хипертония предизвикват набъбване на лигавицата, носът се запушва и секретът е по-обилен. Със спрейовете може да се прочиства носът. Виждам много пациенти със запуснати заболявания след лечение с хомеопатия. За мен успехът на това лечение е на базата на съвпадение. Възпалителният процес има цикъл, особено вирусните инфекции. Като даваш хомеопатично лечение толкова, колкото е този цикъл – накрая казваш – оправихме проблема. Много е важно и също често се случва пациентът да уцели неподходящия лекар –  в интернет го има, но на операционната маса го няма. И се получава зацикляне. Извънредно важна е първата намеса.
  • При децата обикновено т.нар. простудни заболявания започват с хрема. Как е най-добре да се реагира в началото?
  • При тях хремата обикновено протича и с възпаление на гърлото. Причинява се от риновируси. За да има усложнение, първата причина е ненавреме хванато заболяването. Попадайки в носоглътката, вирусите унищожават повърхностните клетки. На тяхно място се загнездват бактериите, които са там нормално, но се активират и стават вредни. Вирусът влиза в кръвта и се повишава температурата. Отделно бактериите, ако са в сливиците, се загнездват и правят гнойна ангина. Ако слязат надолу, се развива трахеобронхит, бронхопневмония.

В първите два-три дни трябва да се слагат капки, които отпушват носа, а после се използват спрейовете. Второ – важно е дали е добре гледано детето. Добре хранено, с достатъчно сън, със силна имунна защита. Тогава то преодолява по-лесно тези ринофарингити. Ако детето има някаква алергия, това намалява устойчивостта на организма. Слузните жлези произвеждат повече слуз и вирусите се загнездват в нея. Нека хората да знаят, че ако някой им предписва дълги рецепти с медикаменти, от които да се приготвят носни капки, такъв лекар не заслужава доверие. Първо, тези лекарства не се понасят взаимно и второ – парализират движението на носния секрет. Много пъти говоря за това, но не се обръща внимание.

  • Отшумява ли наистина с възрастта т.нар. псевдокруп, който има драматична изява?
  • Да, след 6-7-годишна възраст вече не се проявява, защото изчезва една тъкан, която се намира под гласните връзки и е подобна на сливичната. Именно тя набъбва от вирусите. Втората причина е, че при децата трахеята е много по-тясна – и като се подуе входът, дишането силно се затруднява и това е плашещо наистина. И третата сливица (аденоид) след 10-годишна възраст изчезва, а всички деца я имат. Дали ще създаде проблем, зависи от това доколко изпълва носоглътката.
  • Наследяват ли се УНГ болести?
  • Относително е наследяването. Примерно смята се, че отосклерозата в поне 25% от случаите е унаследена. Тя винаги се бърка с атеросклерозата, включително и от лекари. Това е дегенеративно заболяване на слепоочната кост, което се проявява главно при млади жени след първата бременност, губят слуха си. Има и юношеска отосклероза. С операция стремето се замества с титанов имплант. Примерно утре ще оперирам младо момиче, чиято майка съм оперирал преди 20 години. При жените има някакъв хормонален дисбаланс (не е доказан механизмът му), при раждане и по време на пубертета се развива това заболяване.
  • Тревожно състояние ли е спуканото тъпанче и лесно ли настъпва тази травма?
  • Лесно се пука, най-често с шамар – защото се причинява от въздушния стълб. Тревожно е, доколкото тъпанчето задънва ушния канал. Той е една сляпа улица, завършваща с тъпанчето. И то не позволява да влизат инфекции в средното ухо, което е стерилно. Там инфекции могат да влязат или по кръвен път, или през евстахиевата тръба, когато се възпали носоглътката, третата сливица и т.н.
  • Може ли да навреди „лечението“ на сливици чрез дърпане на ушите?
  • Може. Много уши съм оправял след такова дърпане. Ако някой е забелязал ефект от такава практика, то това е съвпадение.
  • Какво не знаем за ушната кал?
  • Където са космиците във входа на ушния канал, там са жлезите, които произвеждат ушната кал. Когато говорим, дъвчем или се смеем, долната челюст се движи и леко изтласква ушната кал надолу. Достатъчно е след баня с мека кърпа или салфетка да се избърше ухото. Ако се използват клечките за уши, ушната кал се  вкарва навътре и може само с промивка или аспирационна помпа да се изкара. И на децата трябва да се почистват само външно ушите, не с клечка и тампон.
  • Може ли носната преграда да е изкривена, без да е видимо отвън?
  • Ако човек има изкривена носна преграда, това най-често е „фабричен дефект“, може и някой от родителите да има същото. Обикновено се проявява примерно към 37-38-годишна възраст за пръв път, появява се и болка в гърлото, защото се диша нощем през устата. И пациентът че чуди как дотогава си е дишал добре и не е подозирал, че има крива носна преграда. Защо става така? Ако преградата е крива, едната ноздра е по-широка, другата – по-тясна. Когато си млад, широката ноздра компенсира и дишането е нормално. Но с годините широката ноздра се стеснява, произвежда повече слуз, която нощем отива в носоглътката и засъхва. И най-важното и слабо известно е, че имаме т.нар. носен цикъл. През около 5 часа дишаме с едната ноздра добре, а с другата по-слабо, тя почива. Това ние не го усещаме. Ако по време на сън се пада дишането със стеснената ноздра, си помагаме с устата. И на сутринта гърлото е изсъхнало, а и сънят не е добър. Изкривената носна преграда не е видима отвън. Може да се коригира оперативно, за да може двете кухини да поемат еднакво количество въздух.
  • Има ли риск при операция на носа за разкрасяване?
  • При естетичните интервенции се правят дребни корекции, докато козметичните обикновено са заради нещо, което човек не си харесва. Тук въпросът е на какъв хирург ще попаднеш – ако е слаб, тежко ти. Повечето хора правят корекция не за здраве, а за красота. Козметичният хирург отвън ще направи носа, но отвътре може да го изкриви още повече. Така че за такава интервенция трябва да се избира носен хирург, който се занимава и с козметични операции. Такива специалисти у нас са малко.
Сподели във Facebook