Здраве

23 Ноември 2016

3752

Галина Спасова

Проф. Георги Чернев е началник на Клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР. Завършил е медицина през 2001 г. в Американския университет „Б. Франклин” в Берлин и е одобрен за докторант в Катедрата по дерматология, венерология и алергология, като същевременно работи и като специализант дерматолог в клиниката.  

Две години специализира в академичната болница към университета „Мартин Лутър” в Хале-Витенберг, Германия.  

През 2007 г. защитава докторат в Катедрата по дерматология и венерология в УМБАЛ „Александровска“ и продължава специализацията си в отделенията по дерматология, венерология, алергология и детска пулмология в Кюлунгсборн. През 2011-2016 г.  работи в болница „Лозенец“, през 2013 г. основава частната си дерматологична клиника „Онкодерма“. Последвал примера на двамата си дядовци не само насочвайки се към медицината, но и в избора да се върне в България. Не е чудно, че постоянно го питат именно това - защо не е останал в чужбина:

Защото камъкът тежи на мястото си. Навън сме чужденци, независимо колко сме успешни. Там след взимането на специалност се стига един таван и няма развитие по отношение на академична кариера.

- У нас пък има свръхпроизводство на хабилитирани лица.

- Липсват ясни критерии за кариерно израстване. Конкурсите в голямата си част се правят на абсолютно порочен, нелегитимен принцип и кандидатите не отговарят на условията на собствените си университети. Имаме автономия на ВУЗ-овете, която бих определил като слободия, и резултатите са налице. Това е и причината за нивото на здравеопазването в определени клинични звена.

Апаратурата не лекува, правят го лекарите. И трябва да се залага повече на специализации, на обучение. Това, което правеше навремето проф. Чирков и създаде школа - пращаше своите ученици в американските центрове за обучение по кардиология и кардиохирургия.

- Екзотика ли е продължаващата квалификация?

Посещението на конгреси и обучението са различни неща. Повечето колеги отиват на конгрес, за да си напълнят чантичките с кремове и да ги продават тук на пациентите. Обучението е работа от сутрин до вечер, но не е финансово достъпно за младите, специално в нашата област. Не се създават предпоставки за установяването на такъв модел. А е извънредно важно да имаме поглед върху най-новото в дерматохирургията и дерматоонкологията. Старата школа не се занимаваше изобщо с тази тематика, но тя е много актуална по света. Навсякъде дерматохирургията е част от обучението по дерматология. Може би няколко души у нас са обучени в дерматохирургия. Сега се появяват ентусиазирани, можещи млади хора, които имат желание да се занимават с тази тежка материя. Има нова смяна и инвазивната дерматология печели пространство. Със скалпела и отговорността е по-голяма.

На конгресите се убеждаваме, че има още много какво да учим. На Ноемврийските дерматологични дни през последните години едни от водещите клиники в София представят случаи, но не знаят какво по-нататък е станало с тези пациенти - пратили ги в Онкологията. Тук, в МВР болница, като сложим диагноза, не пращаме пациента в Онкологията, а го оперираме, проследяваме, поддържаме връзка с Онкологията, решаваме за терапевтичните схеми. От тази ангажираност досега всички бягаха. Това е нова тенденция в дерматологията, но се прави на малко места.

- Може ли човек сам да се ориентира дали дадено кожно образувание е опасно?

- Няма как да разбере, ако не ходи на преглед. Защото част от лезиите са асимптоматични дори в напреднал стадий. Необходимо е ранно отстраняване на туморите. Въпреки че пациентите нямат симптоми, констатираме меланом примерно. Рискът зависи от много неща – от типа кожа, цвета на очите, изгарянията в миналото, фамилната анамнеза. Но бих препоръчал хората с повече образувания по кожата, независимо какви, да ходят на преглед веднъж в годината. Слънцето е бич за кожата, това е известно. Твърдо против солариума съм също. Стареенето на кожата се ускорява, колагенните влакна изчезват, рискът от меланом нараства – отново не при всички.

- Освен да се преглеждат редовно и да се пазят от слънцето, имате ли друг съвет към читателите?

- Да избират внимателно лекар, който се занимава с тази материя. Всекидневно в България се извършват ненужни и погрешни манипулации на хора с кожни тумори – замразяват се, горят се, стържат се, не се пращат за хистология…  Имам доста снимки какви чудесии следват!! Всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Не може да си 30 години в професията и да си се „надявал“, че ще помогнеш, но да не знаеш какъв ще е резултатът. Или знаеш, или не знаеш. Не може да очаквате съвет и добро лечение от човек, който не се занимава с кожни тумори, няма хирургична или онкодерматологична насоченост. А 85-90% от дерматолозите в България не се занимават с тази проблематика.

- Доста плашещо, вероятността да попаднеш на подготвен специалист изглежда нищожна.

Бих препоръчал хората с повече образувания по кожата, независимо какви, да ходят на преглед веднъж в годината

- Да, всички обаче са уверени в компетентността си, а като станат белите, пациентите идват при нас. Като цяло броят на установените ракови форми, специално за меланоцитните и немеланоцитните кожни тумори, расте, но трябва да се отбележи, че броят на регистрираните случаи в начален стадий също расте, което е важно за прогнозата. Колкото повече обучени специалисти имаме, толкова по-често се диагностицират тези проблеми.

- Какви са диагностичните стъпки?

- Първо е клиничната преценка по определени правила – тя е много важна и помага до 60-70%. Дерматоскопската преценка – тя добавя още 15-20% към точността на диагнозата. Има 10%, които могат да бъдат установени само с лазерна конфокална микроскопия. Бяхме въвели този метод в болница „Лозенец“, но ръководството отказа уредът да бъде стациониран за една година безплатно и да се кандидатства по европрограма за купуването му. Около 6-7 месеца работихме с тази апаратура, предоставена временно от фирмата, в моята клиника. Уредът струва 380 хил. лева и в частна институция тази инвестиция трудно би имала възвращаемост, защото прегледът е скъп - 150-200 лв. Такава услуга би трябвало да се плаща от здравната каса. Това е може би най-модерната апаратура, като сигурността на диагнозата е до 98%. Но не говорим за определяне на потенциала дадената лезия да стане злокачествена примерно. Новите проучвания показват, че при пациенти с множествени лезии рискът от еволюция на една от тях към меланом е непредвидим и не може да бъде определен на базата на морфологични критерии. Това е възможно само от генетичен анализ, който е много скъп.

- Дерматологичните пътеки адекватни ли са на дейността ви?

- Ние трябва да преминем на друго ментално ниво, за да решим проблемите. Примерно идва пациент с три тумора. Касата казва – не ме интересува, плащам само премахването на един. Пътеката „кожни тумори“ е 450 лв. Как да обясня на човека, който има няколко, на 75 години е, дошъл от родопско село, че трябва да дойде и другия месец, и по-другия, защото касата казва, че за месеца може да плати отстраняването на един тумор. И това причинява търкания в отношенията ни с пациентите, или пък се създава финансов проблем за болницата. Другото е да се направи амбулаторно – тогава ставаме печалбари, рекетьори… Никой не се интересува, че здравната каса не го плаща. Специално в дерматохирургията е невъзможно нещата да продължават така. Имаме ограничени възможности за лечение при диагностицирани тумори. Индикациите за хирургична намеса са съвършено абсурдни също, нереални – над 4 см кожен тумор! Те не се включват при най-опасните кожни тумори – диспластичните тумори и прекурсорите на меланома, които трябва да се махнат, за да не се стига после до Онкологията, където една инфузия е 20 хил. лева. Тоест не се плащат елементарни неща, от които обаче после произлизат най-големите харчове. Затова трябва да има гласност и борба. Не може в кардиологията да се дават 2-7 хил. лева за коронарография и като сложат стентове, да станат 15-20 хил. лева. Вижте колко катетризации се правят във всяка кардиология до обяд – по 5 поне. Като се установява, че част от стентовете или не са необходими, или не са сложени. А при операции на доказани тумори на нас ни казват: 450 лева! И нещата са на ръба. Трябва да има демонополизация на касата, условията трябва да се предоговорят, пътеките да бъдат обновени, защото говорим за неадекватни цени и нечовешко отношение към пациентите. Трябва да се прекрати царуването на лобизма.

Сподели във Facebook