.jpg)
Шипката – коронованата особа на билките
Природата е натъпкала в малкия плод почти цялата азбука на витамините
Тина БОГОМИЛОВА
Розата е царица на цветята, но нейната роднина – шипката, е коронованата особа на билките. Малките червени плодове на дивата роза (Rosa canina) укрепват тялото и духа.
Още древните са смятали шипката за символ на жизненост, красота и вярност. Много са легендите за магическата й сила, а за лечебното й действие споменават още Хипократ и Авицена.
Природата е натъпкала в малката шипка почти цялата азбука на витамините – А, В1, В2, С, Е, Р, K. Казват, че дори в лимона няма толкова витамин С. Шипката превъзхожда много плодове и зеленчуци по количеството минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор. Съдържа и пектини и флавоноиди.
Шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва при диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози. Червеното плодче укрепва сърцето и кръвоносната система, намалява високата кръвната захар и лошия холестерол.
Помага при стомашно-чревни и бронхиални заболявания, безценна е за добро храносмилане и прочистване от токсините. Намалява чувството на глад при диети, облекчава болките в ставите и при менструален цикъл.
Плодовете се използват и за лечение на рани, изгаряния, премръзвания.
Шипковият чай не просто гони грип и настинки, но успокоява нервната система, помага при тревожност, безсъние и депресия.
Царицата на билките обаче не само лекува, но разкрасява и подмладява.
От семките се извлича тъмночервено масло, което подхранва кожата, заличава белези и бръчки. Придава на кожата равен и красив тен.
Маслото от шипка помага и в борбата с акнето. Полезно е още за суха и раздразнена кожа. Домашната козметика прави чудеса от шипки, мед, овесени ядки или зехтин. Шипковият чай освен за пиене става и за миене и почистване на кожата.
Шипковата вода се е използва за освежаване на лицето от персийките и арабките от векове до днес. Две шепи свежи цветове на шипка се слагат в буркан, добавят се две лъжици захар и литър топла вода с лъжица оцет. След два часа се разбърква, прецежда и слага в хладилника.
Шипковият тоник освежава и успокоява раздразнена кожа. Необходими са чаена лъжичка мед, няколко капки сок от лимон и няколко листа шипков цвят. Листенцата се заливат с чаша гореща вода и престояват половин час. Добавят се медът и лимонът и се нанася върху лицето за десетина минути.
Маска, която почиства и свива порите на кожата на лицето, се прави от отвара от шипки, яйчен белтък и лъжичка лимонов сок. За сгъстяване се добавя малко пшенично или оризово брашно. Сместа се слага на лицето за двайсетина минути.
Шипките помагат и за лъскава коса. Малко отвара от сварените плодове се смесва с овесено брашно и лъжица лимонов сок. Нанася се за половин час върху суха коса.
Шипките са в изобилие през есента. Най-много витамин С има, когато плодовете са яркочервени и твърди. При брането трябва да се запазят зелените чашелистчета на плода, защото без тях шипките бързо се развалят. Изсушаването трябва да става много бързо. Изсушените плодове могат да се съхраняват до две години, но трябва да се държат в добре затворени съдове.
Най-често шипките стават на чай, особено през студените месеци, когато гонят настинки. От шипки се прави още мармалад, сладко, сок, дори и вино.
Много тонизиращо действа и шипковият еликсир, който може да се пие и вместо вода. Една трета от трилитров буркан се напълва с цели плодчета шипка, добавя се 700 г захар, половин пакетче мая за хляб и се долива с вода. След три дни е готово, а когато водата свърши, процедурата се повтаря със същите плодове шипка.
Така че през септември е време май за онези позабравени шипкови ваканции, за да има енергия за тялото и духа в студените дни.
