.jpg)
Ще ходим ли до Япония за българско кисело мляко?
Може този въпрос от врял и кипял в бранша млекопроизводител да звучи шокиращо и дори преувеличено, но фактите са необорими: при ясната тенденция млякото в млечните продукти да бъде замествано (понякога изцяло), очевидно трябва да се стреснем - защото е застрашено производството на традиционното нашенско мляко, кашкавал, сирене, а оттам по веригата – и на животновъдството. Какво си мисли, че яде българинът, като си купи кисело мляко?
Според нормативните документи, за да носи продуктът това наименование, трябва задължително да е използвано българско прясно мляко и българска закваска, доказваща географския смисъл на името.
Разрешение да се използва географското наименование дава Министерството на земеделието, то трябва да осъществява и контрола – от документацията, през предприятието до щанда в магазина или закусвалнята.Така е, но както повечето неща у нас, само или предимно на хартия.
Причините? Проф. Тодор Минков, експерт по производство на млечни продукти:
„Проблемът с качеството на киселото мляко се корени в липсата на суровина. В момента вносът на суровина е до 60% . Тя обаче е термично обработена, а качественото кисело мляко може да се произведе само от прясно, свежо мляко.
Нашата природа е богата на лактобацилус булгарикум – той може да се получи от люцерна или детелина, развива се много добре и върху дрян. Най-добрите райони, от които японците вземат диви растителни щамове, които впоследствие се култивират, са Габровско, Разградско и Трънско.
Малко известна особеност е, че прочутият булгарикум се развива най-добре в овчето мляко и именно там с течение на времето се култивират традиционните закваски. В стари времена по тези земи са отглеждани овце, кравите стават част от животновъдния поминък в по-късен исторически период.”
Повече от три пъти е намаляло количеството на прясното мляко и макар колекцията на държавната фирма „Ел Би булгарикум” да съдържа над 1000 щама млечнокисели бактерии и повече от сто уникални закваски, въпросът ядем ли истински български млечни продукти е все по-риторичен...
„Не може продукт с растителна мазнина да бъде обозначен като българско кисело мляко. Изискванията към етикетите не се спазват, посочват от Асоциацията на млекопреработвателите. Има растителна мазнина – понякога е ситно изписано, понякога изобщо не е изписано. Как се контролира и кой може да контролира безопасността на недекларираните съставки? Внасят се закваски и никой не контролира този процес.
Има опасност, ако продължи предлагането на обозначени като български млечни продукти, които в действителност не са такива, потребителят да се преориентира. Това пък ще нулира и родното животновъдство.
Вече две години се бави въвеждането на стандартите за българско кисело мляко, кашкавал, бяло саламурено сирене”, казва Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопроизводителите.
Съдържанието на сухо мляко в млечните продукти може да е до 20%, но това трябва изрично да е обозначено на етикета. Д-р Мая Макавеева от Министерството на земеделието уверява, че всеки сигнал, подаден чрез сайта на ведомството, ще бъде проверен - въпреки ограничения ресурс за обхватни и редовни проверки на пазара.
Ако все пак на киселото мляко при определени производители може да се разчита, то при сиренето и кашкавала ситуацията е „уникум”, твърди Георги Георгиев, представител на един от големите играчи в бранша:
„По нищо не можете да познаете истинското сирене и кашкавала – основната причина е, че няма мляко в България. От този млечен концентрат, който се внася, нищо не може да се закваси.” Този сурогат се обработва и с растителна мазнина. Той се предлага и като мляко за пиене за деца.
Според експертите истинското българско кисело мляко не е малотрайно, както повечето хора смятат - то може да издържи 45 дни, а издуването на капачките се дължи не на липсата на живи бактерии, а на ниска хигиена, на дрожди или замърсяване с коли бактерии.
