Сярата – източник на здраве и красота

Човешкият организъм е наистина уникално творение. Неслучайно един от най-дискутираните въпроси в съвременната наука е за неговото възникване, както и това на другите форми на живот на нашата планета. В тази връзка съществуват две противоборстващи хипотези – на креационистите, защитаващи тезата за едноактното възникване на живите организми на Земята – дело на извънземен свръхразум, и на еволюционистите, според които последните са продукт на дълга еволюция, стартирала от най-нисши форми на живот, появили се преди около четири милиарда години.

И двете гледни точки обаче не отричат факта, че човешкият организъм, както и всички останали живи организми, се състои от определен брой химични елементи, чиито състав и форми строго се контролират и чрез уникален генетичен код, в неизменен вид, се предават от поколение на поколение.

От срещащите се в природата 94 химични елементи в човешкото тяло са открити 81.

Около 99% от неговата маса се изграждат от шест елемента – кислород, въглерод, водород, азот, калций и фосфор. Присъстващите в човешкия организъм химични елементи се подразделят на три групи – макроелементи, чието съдържание е по-високо от 0,001%, микроелементи, съдържанието на които е в границите от 0,001 до 0,000001%, и елементи, съдържащи се в следи – с концентрация под 0,000001%. Към групата на макроелементите освен изброените по-горе се отнасят още натрият, калият, магнезият, желязото, сярата, хлорът и т.н. Към микроелементите се причисляват медта, цинкът, хромът, кобалтът, йодът и пр. В следи са елементите бор, злато, сребро, селен и др.

От съществено значение за нормалното функциониране на човешкия организъм са 30 химични елемента,

които принадлежат към трите изброени групи. С напредването на познанията в областта на биохимията и физиологията на човешкия организъм в значителна степен беше разкрита и ролята на отделните химични елементи в сложния лабиринт от процеси, протичащи в него.

Един от най-важните химични елементи в него, чиято изключителна роля беше разкрита през последните десетилетия, е сярата. Сярата е шестнадесетият по разпространение химичен елемент, чието съдържание в земната кора се оценява на 0,05%, а в моретата и океаните – на 0,09%. Среща се както в самородно състояние, така и под формата на множество минерали – пирит, сфалерит, галенит, цинобър, антимонит и пр. Още в дълбока древност човекът е познавал изключително неприятният и задушлив газ, отделящ се от горящата сяра, който жреците и магьосниците използвали в своите религиозни ритуали и заклинания.

Сярата е една от съставките на страховития „гръцки огън”, с помощта на който през 670 година

защитниците на Константинопол изгорили арабския флот, дръзнал да нападне процъфтяващия град. През IX век в Китай бил изобретен т.нар. черен барут – смес от сяра, селитра и дървени въглища. Неговият състав за първи път е описан през XI век в китайска военна енциклопедия, издадена по време на управлението на династията Сун. Изобретението било използвано за създаване на различни огнестрелни оръжия, които постепенно се разпространили в Индия и Арабския свят. В средата на XIII век благодарение на алхимиците Роджъл Бейкън и Бертолд Шварц барутът бил познат и в Европа.

Антисептичните свойства на сярата били известни още от дълбока древност.

Придворният лекар Никола Лемери я използвал за лечение на Краля Слънце – Луи XIV, който страдал от мигрена, лошо храносмилане и кожни заболявания. През 1777 г. френският химик Антоан-Лоран дьо Лавоазие доказал, че сярата е химичен елемент, а не сложно вещество, което поставило началото на задълбоченото изучаване на нейните свойства, както и тези на съединенията ѝ.

Едно от първите приложения на сярата е използването ѝ за вулканизация на каучука, който процес бил открит случайно през 1839 г. от американския изобретател Чарлз Гудиър. Чрез вулканизацията значително се повишавали твърдостта, еластичността и устойчивостта на каучука. Откритието е патентовано през 1844 г. въпреки немалкото доказателства, че т.нар. мезоамериканци, населяващи земите на Южно Мексико, Гватемала и Ел Салвадор, са използвали този процес за обработка на латекса (естествения каучук) още през XVI век.

Сярата влиза в петицата на най-важните биоелементи в природата.

Съдържанието ѝ в човешкия организъм се оценява на 140 г. Основната част от това количество участва в състава на няколко аминокиселини – цистеин, цистин и метионин, които са важни градивни елементи на белтъците колаген и кератин, изграждащи мускулите, кожата, хрущялите, ноктите и космите. От състоянието на последните в значителна степен зависи външният вид и привлекателността на човешкото тяло. Неслучайно сярата често бива наричана елемент на красотата. Тя се съдържа в два важни витамина – тиамин (В1) и биотин (В7). Витамин В1 участва в метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите, във водно-солевия обмен, в дейността на сърцето и нервната система и в кръвотворния процес. Доказана е и способността му да подобрява когнитивните способности и настроението. Благодарение на антиоксидантното си действие тиаминът забавя процесите на стареене в организма

и намалява вредното въздействие на тютюна и алкохола. Източници на тиамин са репичките, фъстъците, пшеничните и овесените зърна, яйчният жълтък, черният дроб, свинското и говеждото месо и др.

Биотинът влиза в състава на ензими, които участват в обмяната на въглехидратите, протеините и липидите, както и в синтеза на пуриновите нуклеотиди. Те играят фундаментална роля в енергетиката на човешкия организъм и в предаването на наследствената информация. Негови източници са черният дроб и бъбреците, яйчният жълтък, телешкото и говеждото месо, рибите, млечните продукти, доматите, соята, фъстъците, грахът, цветното зеле и пр.

Сярата влиза в състава и на един от най-важните ендогенни антиоксиданти – глутатиона,

който участва в обезвреждането на активните форми на кислорода – свободните радикали, както и на различни екзогенни токсични вещества (пестициди, тежки метали и др.), попаднали в човешкия организъм чрез храната, въздуха и водата.

Друг сяросъдържащ ендогенен антиоксидант е липоевата киселина, която способства за понижение на нивото на глюкоза в кръвния ток и увеличение на количеството на гликогена в черния дроб. Участва във въглехидратния, липидния и холестеролния обмен. Оказва силно хепатопротекторно действие – противодейства на уврежданията, причинени от ендогенни и екзогенни токсини, в т.ч. и от алкохола.

Зеленчуците от семейство зелеви (броколи, карфиол, алабаш, брюкселско, бяло главесто, червено и китайско зеле)

съдържат т.нар. глюкозинолати – сяросъдържащи вещества, на които се дължи техният леко парлив и нагарчащ вкус. При разрязването или дъвченето им, под действието на съдържащия се в тях ензим мирозиназа, глюкозинолатите се превръщат в две групи съединения с изключително висока биологична активност  – изотиоцианати и индол-3-карбиноли. Най-висока биологична активност сред изотиоцианатите има сулфорафанът. Доказано е, че и двете групи вещества съдействат активно за детоксикацията на организма. Индол-3-карбинолите участват в т.нар. груба детоксикация, протичаща в черния дроб. Сулфорафанът участва във втория, „ювелирния” етап на детоксикацията. Той активизира множество ензими, под действието на които става пълно обезвреждане на токсичните вещества и тяхното извеждане от организма.

Има достатъчно информация, че сулфорафанът има антибактериално и антиканцерогенно действие –

унищожава раковите клетки, потиска образуването им и способства за възстановяването на увредените тъкани. През 1954 г. американецът Мак Рори установи, че в зелевите култури се съдържа и друго ценно биологично активно вещество – аминокиселината S-метилметионин, известна като витамин U. По безспорен начин е доказано, че това вещество има силно изразено противоязвено действие. Множество наблюдения сочат, че изпиването на няколко чаши пресен зелев сок дневно (най-добре около час преди храна) само след седмица дава удивителни резултати – намаляване и изчезване на болката и калциране на язвата.

Дневната потребност от този макроелемент съставлява 800-900 мг. През шестдесетте години на миналия век американският учен д-р Стенли Якоб установи, че активната, асимилируема от човешкия организъм форма на сярата (освен сяросъдържащите аминокиселини) е метилсулфонилметанът (МСМ). Богати източници на МСМ са зеленчуците от семейство Зелеви, лукът, чесънът, авокадото, листните зеленчуци, спанакът, хрянът, бобовите, бананите, яйцата, рибата и месото.