.jpg)
Тайните на човешката енергетика
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
В състояние на покой или на движение в човешкия организъм непрекъснато протичат множество процеси, поддържащи неговия живот. Приблизително на една секунда се съкращават мускулите на сърцето, което всяка минута изтласква 5-7 л кръв, разнасяща кислород и хранителни вещества до всичките няколко трилиона клетки на организма. 15-20 пъти в минута ритмично се разширява и свива гръдният кош, чрез което в организма се внася жизненоважният кислород и се отделя „отработеният” въглероден диоксид. Незабележимо протичат милиарди химически превръщания, активно действат нервната система и мозъкът, съкращават се мускулите, поддържа се невидимото електромагнитно гало – аурата, която обгръща всеки човек и разпространява кодирана информация за неговата същност, чувства и духовност.
Кой и как осигурява необходимата енергия за всички тези процеси?
Кой управлява енергийното „стопанство” на човешкия организъм? Много въпроси, на които с необичайна настойчивост от хилядолетия човекът търси отговори. И макар че далеч не всичко в този невероятен лабиринт е известно, ще се опитаме да хвърлим известна светлина върху тази проблематика, която е неразривно свързана с живота, жизнения и емоционалния статус, с интелектуалните и творческите възможности на всеки човек.
В края на XVIII век французинът Антоан Лоран дьо Лавоазие изказва мисълта, че храната представлява горивото за човешкия организъм, както дървата за печката. Няколко десетилетия по-късно знаменитият немски химик Юстус фон Либих назовава имената на тези „дърва” – въглехидрати, протеини и липиди. В края на XIX век американският химик Уилбър Атуотър, приеман за баща на диетологията, пресмята енергията, която тези основни компоненти на храните осигуряват на човешкия организъм: въглехидратите и протеините – 4 ккал/г, а липидите – 9 ккал/г. Разбира се, не бива да се пропуска и изключителната роля на кислорода в реализирането на енергийния проект на хомо сапиенс. Неслучайно утилизирането на въпросните нутриенти се нарича изгаряне.
А колко енергия е нужна за съществуването на човешкия организъм?
В състояние на покой – около 1500 ккал (6276 kJ). Колкото по-голяма е активността на човека, физическа или интелектуална, толкова по-голяма е потребността от енергия. Основни нейни източници за човешкия организъм са въглехидратите и липидите и само в кризисни ситуации (например продължително гладуване) – и протеините. Процесът на разпадане и усвояване на източниците на енергия – въглехидрати, липиди и протеини, се нарича дисимилация. В неговия ход се освобождава скритата в тях химическа енергия, част от която чрез един изключително остроумен, гениален начин се складира в акумулаторите на човешкия организъм – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Последната представлява сложно химично съединение, изградено от монозахарида рибоза, азотната база аденин и три остатъка на фосфорна киселина, последните свързани с две високоенергийни връзки, при разкъсването на една от които се освобождава значителна (30-40 kJ) енергия. Чрез тази енергия се покриват всички енергийни разходи на организма, в т.ч. и тези, свързани с процеса асимилация – синтеза на нови, необходими за неговото съществуване и развитие, невероятен брой вещества.
Феноменален факт е, че количеството на тези молекули-акумулатори е твърде малко (едва около 250 г) на фона на огромната роля, която те имат в човешкия организъм. Тайната се състои в тяхната изключителна оперативност – продължителността на „живот” на една такава молекула е около минута (в състояние на висока активност – дори 1 секунда), след което тя се регенерира и е в готовност да съдейства за „финансирането” на нов процес. В течение на денонощието тя извършва около 2-3 хиляди превръщания, като общата маса на регенерираната АТФ е съизмерима с тази на човешкото тяло.
Кой „управлява” разходването на енергийния ресурс на човешкия организъм, кой решава къде и колко енергия е необходима?
Основна роля при решаване на въпроса за количеството и посоката на влагане на акумулираната енергия имат жлезите с вътрешна секреция. Например щитовидната жлеза играе ролята на акселератора, на педала на газта в автомобила. Тя може да работи в турбо режим, при което заставя организма да разходва повече енергия от внесената чрез храната. При хора с подобен проблем това води до използване на техните вътрешни ресурси, което е свързано със загуба на телесна маса. Обратно, когато тя работи на „бавни обороти”, организмът не може да разходва получаваната чрез храната енергия, което има за последствие най-вече натрупване на мазнини. Нещо повече, щитовидната жлеза в значителна степен определя дали даден индивид ще бъде отнесен към дейните и пъргавите натури или към мудните и туткавите. Надбъбречната жлеза играе ролята на ракетен двигател, който е в състояние почти мигновено да „излее” в организма огромно количество енергия.
Обикновено това са случаите, когато е застрашено съществуванието на човека, в моменти на страх или изключителен гняв. Така се осигурява необходимият енергиен ресурс за бягство и спасение или активно противодействие на заплахата. Има обаче редица случаи, когато мозъкът не разрешава използването на тази огромна енергийна вълна, заливаща тялото, било защото противникът има явно превъзходство или източник на гнева е... собственият шеф. И тъй като, както е известно, енергията не се губи като правило, тя се трансформира в твърде неприятни усещания като интензивни съкращения на сърдечния мускул (повишено кръвно налягане), учестено сърцебиене, съкращения на определени мускулни групи и т.н.
В хода на семейна препирня полезен енергиен „разряд” представлява например счупването на чиния или чаша. Половите жлези също служат за освобождаване на определено количество енергия, която като правило се използва за специални цели. В определени случаи, най-вече с напредването на възрастта, тази енергия може да има и градивен характер – например да „финансира” творчески проекти – композиране на музика, писане на стихове и други литературни произведения, или, в крайна сметка, въздишки и отдаване на далечни спомени.
Свързващо звено между жлезите с вътрешна секреция и мозъка, „сървъра” на човешкия организъм,
играе „главната” жлеза – хипофизата, разположена в непосредствено съседство с него. Последната, разпращайки химически „гонци” – хормони, до жлезите с вътрешна секреция, управлява и координира ендокринната система на човешкия организъм, т.е. по същество огромната част от протичащите в него процеси, свързани с растежа, метаболизма и репродуктивните функции.
Дейността на мозъка и нервната система също е свързана със сериозни енергийни разходи. Една от главните задачи на мозъка е поддържане на строг контрол на цялата енергийна система на организма в определени рамки, което може да се оприличи с удържане на впряг буйни коне, всеки от който е готов да се впусне в стремителен галоп.
Глюкозата е единственото „гориво” за клетките на човешкия мозък,
който дори в състояние на покой консумира около 2/3 от циркулиращата в кръвта. По непонятна нам презумпция на Твореца това вещество е поставено в основата на енергийната система на човешкия организъм. Енергията, която се получава от една молекула глюкоза, е достатъчна за „зареждане” на цели 38 молекули АТФ. Ето защо за осигуряване на бъдещи енергийни разходи глюкозата се депонира в черния дроб под формата на неин полимер, наречен гликоген.
Помислено е и за резервен вариант – в организма винаги има натрупани значителни запаси и от липиди, които също могат да се използват като източник на енергия. Ето така е устроена енергийната система на човешкия организъм. Нейното познаване е предпоставка за по-добро здраве, жизненост и работоспособност.
